Видове заболявания

ИНВАЛИДИЗИРАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

СЪСТАВИЛ: Д-р Ерман БЕКИРОВ

Превенция на инвалидността..............................................................................
Детски паралич....................................................................................................
Контрактури.........................................................................................................
Церебрална парализа...........................................................................................
Прогресивна мускулна дистрофия....................................................................
Парализа на ерб....................................................................................................
Ставни болкови синдроми...................................................................................
Ревматизъм...........................................................................................................
Ювенилни артрити.............................................................................................
Вроден еквиноварус, плоско стъпало, гену варус, гену валгус.....................
Гръбначни изкривявания..................................................................................
Рахит...................................................................................................................
Аутизъм................................................................................................................
Синдром на Аспергер...........................................................................................
Синдром на Рет....................................................................................................
Шизофрения..........................................................................................................
Епилепсия...............................................................................................................
Афазия....................................................................................................................
Вродени дефекти....................................................................................................
Синдром на Даун...................................................................................................
Изоставане в интелектуалното развитие.............................................................
Зрителни нарушения.............................................................................................
Туберкулоза...........................................................................................................
Астма.......................................................................................................................
Остеосарком............................................................................................................
Анкилозиращ спондилит........................................................................................
Муковисцидоза........................................................................................................

ПРЕВЕНЦИЯ НА ИНВАЛИДНОСТТА

За да предпазим децата от увреждания, преди всичко трябва да знаем причините. В повече страни те са свързани с бедността, ниската здравна култура и лошото здравеопазване. Например:

• Майки, хранещи се непълноценно по време на бременността раждат с по-голяма вероятност недоносени деца или преждевременно, преди датата на термина. Такива бебета са по-предразположени към церебрална парализа. Някои увреждания на плода са пряко свързани с недохранването в първите месеци на бременността.

• Бебета и малки деца, които се хранят непълноценно са по-податливи към инфекции и ги преживяват по-тежко. Диарията при едно охранено бебе протича по-леко в сравнение с едно недохранено бебе, където лесно може да се стигне до дехидратация и мозъчни нарушения;

И в двата случая „непълноценно” не касае толкова количеството на приетата храна, колкото качеството й – липсата на определени незаменими съставки от храната в хранителния режим на бременната или на детето не може да се компенсира с приемането на излишъци от други, не-толкова значими хранителни вещества. Информация за режима на хранене можете да получите своевременно от вашия личен лекар, наблюдаващ гинеколог или педиатър. Практиката изобилства от примери на деца с влошено състояние, хранени по „бабешки” рецепти:

• Лоша хигиена и пренаселеност – съчетано с лошото хранене отваря врати към болести като туберколазата, за която смятахме, че е останала в миналото, но уви, и днес се наблюдават случаи на деца с увреждания, причинени от „жълтата гостенка”.

• Липса на елементарни здравни грижи. Често инвалидността при децата е вторична, т.е. можело е да бъде предотвратена при своевременно лечение.

• Безконтролното приемане на лекарства и психоактивни вещества (наркотици) по време на бременността често са една от причините за увреждания на плода.

• Децата, оставени без надзор могат да си причинят травми на гръбначния стълб, нерядко водещи до вторична инвалидизация.

• Зрителните нарушения поради авитаминози могат лесно да бъдат избегнати при консумиране на разнообразна храна.

• Увреждания, причинени от токсични вещества (в храната, въздуха, водата). Повсеместната употреба на пестициди отдавна е проблем за съвременния човек, но въпреки това в земеделските райони продължава практиката на прилагането им без нужните познания за това. Нерядко това става без използването на защитни облекла, без хората да си дават сметка, че сами могат да пренесат отровите на детето си. Не добре съхраняваните пестициди все още са една от причините за детска смъртност или увреди при подрастващите.

• Лоши работни условия. Детският труд съществува в България и въпреки опитите на социалното министерство да се пребори с това явление, нерядко децата стигат до инвалидност поради злополуки с машини, недобра обезопасеност или липса на надзор.

• Даването на лекарства, които не са предназначени за деца е свързано с възможността от трайни увреждания на вътрешните органи.

• И не на последно място – своевременният генетичен анализ може да спомогне за откриването на редица наследствени заболявание още в първите седмици на бременността или още преди родителите да решат да създадат поколение.

Много от специфичните превантивни мерки изискват повишена социална отговорност, бдителност и активност. В основата си те са свързани с добра здравна култура и организираност. Признак на ниска информираност е твърдението: „Това не може да се случи на мен!”. Парадоксът е, че предимно инвалидите са тези, които са добре информирани за превенцията на инвалидността и именно те могат да подмогнат в повишаването на здравната култура на останалите.
Предпазването от вторична инвалидизация е една от основните насоки на физикалната и социалната рехабилитация. Това са онези усложнения, които могат да възникнат в резултат на друго, първично увреждане, и които нерядко могат да бъдат предотвратени. Едни от тях са контрактурите на засегнатите крайници при парализата и те ще бъдат разгледани в отделна глава. Други примери за вторична инвалидизация са гръбначните изкривявания при деца с разлики в дължините на двата крака, травмите на главата при епилептични припадъци и т.н.
В отделна глава ще бъдат разгледани проблемите, породени от лечението или ортопедичната помощ. В това число влизат:

• Патериците, които притискат силно подмишниците могат да увредят минаващите от там нерви и постепенно да засегнат двигателните функции на ръката.
• Оперативни намеси за премахване на контрактури при недобра оценка на рисковете могат реално да влошат ситуацията.

В допълнение към физическите увреди при вторичната инвалидизация, много от неприятните последици могат да засегнат психическите и социалните функции на децата. Някои деца развиват сериозни поведенчески проблеми. Нерядко те откриват, че лошото им поведение всъщност им носи повече внимание от страна на обгрижващите.
Най-съществената пречка за повечето инвалиди обикновено е липсата на разбиране от страна околните и недостатъчното интегриране в обществото.

 
ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ (ПОЛИОМИЕЛИТ)

КОГА ДА МИСЛИМ ЗА ПАРАЛИЗА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ПОЛИОМИЕЛИТ

• Парализата (мускулната слабост) обикновено започва, когато детео е малко, често по време на заболяване като настинка с треска и понякога диария.
• Може да засегне всеки мускул на тялото, но най-често засяга краката.
• Парализата е от вял тип – мускулите са отпуснати, а не са твърди, вдървени. Някои мускули може да са частично отслбанали, други – напълно отпуснати.
• С времето засегнатият крайник все по-трудно се протяга до края поради скъсяването (контрактурата) на определени мускули.
• Мускулите и костите на засегнатия крайник стават по-тънки от тези при здравия и той изостава в развитието си.
• Компенсаторно, незасегнатите крайници стават по-силни и с по-развита мускулатура.
• Интелектът не е засегнат.
• Чувствителността е запазена.
• Сухожилните рефлекси са намалени или отсъстват изцяло (При церебралната парализа кракът често отскача повече от нормалното при изследване на колянния рефлекс, а крайниците като цяло са сковани и оказват съпротивление при опит за сгъване или разтягане).
• Парализата не се влошава с времето, но възникват вторични проблеми като контрактури, извивки на гръбнака и размествания.

Полиомиелитът е тежко заболяване, което се причинява от човешкия полиовирус. Този вирус се отличава с голяма устойчивост в околната среда, което създава условия за по-лесното му разпространение. Болните от полиомиелит или здравите вирусоносители отделят вируса при изпражненията. Заразяването става чрез употреба на замърсени хранителни продукти и вода или чрез замърсени ръце. Съществува въздушно-капков механизъм на предаване, обусловен от наличието на вируса в носоглътката и отделянето му по капково-слюнчен път. Заболяването засяга най-често деца до 6 годишна възраст, но не са редки и случаите на заразяване в по-късна възраст. Проникналият в устата вирус се заселва и размножава в чревната лигавица и в лигавицата на гърлото. От там, преминавайки през регионалните лимфни възли, той достига до кръвта, а чрез нея се разнася до всички органи и системи. Вирусът проявява тъканна специфичност и прониква в нервните клетки.

Различават се две болестни форми - паралитична и непаралитична.

При паралитичната форма най-често се засяга гръбначния мозък. След инкубационен период от 5 до 14 дни се появяват първите нехарактерни признаци: загуба на апетит, гадене, диария, възпаление на носоглътката, повишаване на телесната температура до 38 градуса С, главоболие. След това настъпва разгърнат стадий на болестта - с изпотявания, сънливост или възбуда, ригидност на врата, поява на патологични рефлекси, болка и вялост на мускулатурата, особено на долните крайници. Този стадий трае 30-36 дни и след него рязко се появяват парализи. Болките се засилват, а другите симптоми отслабват. Най-често се засягат мускулите на долните и горните крайници, по-рядко други мускулни групи. Особено опасно е засягането на дихателната мускулатура.

Полиомиелитният вирус може да засегне не само гръбначния, но и други части на мозъка. Понякога се уврежда лицевият нерв. Тогава болните имат характерен вид: челото е гладко, клепачът отпауснат, устният ъгъл е също отпуснат надолу, свиренето с уста и набръчкването на челото са невъзможни. Много тежко протича т.н. булбарна форма, при която се увреждат нервните клетки в централния мозък, които регулират центровете на гълтането, говора, дишането и кръвообращението. Често в такива случаи настъпва церебрална кома и смърт.

Възстановителният процес продължава 2-4 месеца, а след това настъпилите вяли парализи остават в стационарно състояние.

Непаралитичната форма на полиомиелита протича с болестна картина на абортивен полиомиелит или полиомиелитен менингит. Абортивният полиомиелит започва с катарални прояви в носоглътката, повишаване на телесната температура, слаби мускулни болки, но парализи не настъпват. Абортивният полиомиелит трудно се открива и това създава възможност за разпространяване на инфекцията. Полиомиелитният менингит протича с признаци на серозен менингит.

Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Прилагат се витамини от група В, кортикостероиди, нивалин, аналгетици, спазмолитици, топли компреси, физикални процедури. През възстановителния период се прилагат ръчен и вибрационен масаж, електростимулация на засегнатите мускули, санаториално лечение в специализирано заведение (Момин проход).

Прогнозата на непаралитичната форма е добра. Прогнозата на паралитичната форма е сериозна и неблагоприятна. В почти 65% от случаите парализите имат траен характер. Централно-мозъчната паралична форма протича много тежко, като смърт настъпва от парализа на дишането и гълтането.

Профилактиката се състои в задължителна ваксинация на подлежащите контингенти от населението с противополиомиелитна ваксина. По показание се извършва реваксинация на застрашени групи от населението, особено при епидемична обстановка. Ваксината се понася добре и в повечето случаи създава продължителен и стабилен имунитет. Заболялите и съмнително-инфектираните лица подлежат на изолация, а на местопребиваването им преди изолацията се извършва грижлива текуща дезинфекция.

ВТОРИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ДЕТСКИЯ ПАРАЛИЧ

Под вторични проблеми разбираме последващите усложнения, които възникват след и поради първичния проблем.

КОНТРАКТУРИ НА СТАВИТЕ

Контрактурата е скъсяване на мускули и сухожилия, което води до ограничаване в движенията на крайника. Ако не се вземат предпазни мерки, контрактурите се развиват в голяма част от засегнатите деца. Корекция на вече появили се контрактури става чрез физиотерапия, оперативна намеса или коригиращи превръзки, което от своя страна е свързано с разход на средства, време и допълнителен дискомфорт за пациента. Ето защо навременните мерки са много важни.

Дете, което постоянно пълзи и не протяга крайниците си, развива характерни контрактури, които впоследствие правят невъзможно пълното реализиране на движенията в колянната става, таза и глезените.

Натоварването с тежести (включително собствената тежест на тялото) причинява деформации в областта на засегнатите стави като:

- Преразтегнати стави
- Дислокации (разместване на костите, образуващи ставата):

Гръбначни изкривявания:
Изкривявания на гръбнака могат да бъдат причинени от наклонен таз като резултат от по-къс крайник. По-сериозни деформации се причиняват при слабост на мускулите на гърба – понякога това може да доведе до деформация и намаляване на гръдния кош, където са поместени важни органи като белия дроб и сърцето. Това от своя страна може да застраши живота на детето.

В началото гръбначните деформации се изправят при поставяне на детето в подходяща позиция. Но с времето изкривяванията стават все по-ригидни и необратими.

Проблемът с контрактурите ще бъде разгледан в отделна глава.

С КАКВО МОЖЕ ДА БЪДЕ СБЪРКАН ДЕТСКИЯТ ПАРАЛИЧ

Понякога церебралната парализа може да бъде объркана с детския паралич, особено при вяли парализи. При нея обаче тялото е засегнато по характерен начин, докато при полиомиелита засягенето е по-неспецифично.

При церебралната парализа може да са засегнати всичките четири крайника, ръка и крак от една и съща страна, само двата крака.

При церебрална парализа нерядко се откриват признаци на мозъчна увреда: усилени коленни рефлекси или необичайни рефлекси, изоставане в развитието, неконтролирани движения, мускулни спазми

При мускулната дистрофия парализата започва малко по малко и постепенно се влошава.

Тазови проблеми могат да причинят накуцване и отслабване на мускулите.

Парализата на Ерб или частична парализа на едната ръка или длан се получава при родова травма на рамото.

Спина бифида се наблюдава още след раждането. Налице е намалена чувствителност на краката и често се наблюдава бучка на гърба.

Травми на гръбнака или на отделни нерви. В такива случаи обикновено са налице данни за преживян инцидент. Съпровожда се със загуба в чувствителността на парализирания крайник.

Туберкулоза на гръбнака може да причини постепенна или внезапна парализа на долната част на тялото. Налице са характерни подутини на гръбнака.

Други причини за парализа и мускулна слабост. Съществуват много фактори, водещи до вяла парализа, подобна на полиомиелита. Една от най-честите причини е парализата на Гилиан-Баре. Може да се предизвика от вирусна инфекция, отравяне или от неизвестни ричинители. Обикновено започва без предшестващи симптоми, от краката и може да засегне цялото тяло в рамките на няколко дни. Понякога чувствителността също е намалена. Обикновено силата на мускулите бавно се възстановява, частично или напълно, в рамките на няколко седмици до месеци. И тук, както при детския паралич, рехабилитацията и превенцията на вторичните проблеми е от съществена роля.

 

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ?

ПО ВРЕМЕ НА САМОТО ЗАБОЛЯВАНЕ:

Почивката е най-важна. Избягвайте повишените натоварвания, тъй като това може да увеличи парализата.

Пълноценната храна по време на възстановяването е важна, но трябва да се внимава детето да не напълнее, тъй като повишената телесна маса натоварва допълнително засегнатите стави.

Позицията на детето трябва да е удобна и да предотвратява възникване на контрактури. В началото мускулите са болезнени и детето отказва да изпъне крайниците си. Бавно и внимателно трябва да се преодолее това и детето да заеме възможно най-добрата стойка.

Разтягането на ставите трябва да става с нежен и постоянен натиск, а не с тласъци и пружиниращ натиск.

Правилно положение. Ръцете, ханшът и краката са възможно най-изпънати. На ходилата е поставена подложка. За намаляване на болката може да се сложат възглавнички под колената.

 

Неправилно положение. Сгънати ръце, бедра и крака. Ходилата са в изпъната позиция

СЛЕД ОТЗВУЧАВАНЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ СИМПТОМИ

Продължава се с добрата храна и правилното положение на тялото

След като отзвучи треската, се започва с упражнения за избягване появата на контрактури и възвръщане на мускулната сила. Упражненията трябва да ангажират пълния диапазон на ставната подвижност – активни игри, плуване.

В някои случаи хирургичната намеса може да е единственият вариант за възстановяване на подвижността.

На детето трябва да се оказва психологическа подкрепа и да бъде окуражавано да играе активно с другите деца, да посреща нуждите си и да ходи на училище. Накратко, към него трябва да се отнасят както с нормално дете.

КОНТРАКТУРИ

КАКВО СА КОНТРАКТУРИТЕ?

Когато един крайник остане сгънат за дълго време, някои от мускулите стават по-къси и крайникът не може да се разгъне докрай. И обратното – скъсеният мускул може да фиксира ставата в разтегнато положение и тя не може повече да бъде свита. В такива случаи е налице контрактура. Този процес може да обхване всяка става на човешкото тяло. Например:

1. Ангел прекарва първите години от своето развитие пълзейки поради парализа на единия крак. Тъй като му е трудно да се изправя, той държи постоянно бедрото и коляното свити, а глезена – изпънат.

 

2. С времето за него става все по-трудно да разгъва коляното и бедрото и да свива глезена и така постепенно развива развива контрактури в тазобедрената, колянната и глезенната става.

 

3. Заради контрактурите Ангел не може да стои прав и да ходи свободно дори и с помощта на скоби.

Контрактурите се развиват, когато сухожилия или стави не се движат или разтягат в пълния си диапазон продължително време. Най-често в следните случаи:

- когато много слабо и болно дете залежава за дълъг период.

- дете с ампутация държи крайника си свит.

 

- парализиран крайник се държи свит или провесен.

 

- налице са болки в ставите, които карат детето да стои свито 

ВАЖНИ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЯТ ЗА КОНТРАКТУРИТЕ

• Повечето контрактури могат да бъдат избегнати чрез упражнения и рехабилитация. Все още това си остава проблем при голяма част от инвалидизираните деца.
• Веднъж възникнали контрактурите усложняват допълнително рехабилитационния процес.
• Корекцията на контрактурите е бавен, скъп и често болезнен процес.
• Ранните контрактури често могат да бъдат преодолени в домашни условия чрез подходящи упражнения.

НАРУШЕНИЯТ БАЛАНС МЕЖДУ МУСКУЛИТЕ

Когато мускулите, които сгъват или придърпват крайника в дадена посока, са много по-силни от мускулите, които го разгъват или придърпват в противоположната посока, казваме, че има мускулен дисбаланс. Крак, който е напълно парализиран е по-малко вероятно да развие контрактури поради тоталната слабост на мускулите. В такива случаи дори може да се наблюдава свръхподвижност в областта на ставата.

 

Ако, например, мускулите, които изпъват коляното и повдигат крака са много слаби, а мускулите, които сгъват коляното и спускат крака са силни, е много вероятно да възникне контрактура. 

Мускулният дисбаланс, водещ до контрактури, може да възникне в резултат на спазми при церебрална парализа или травми на гръбнака.

 

На изображението по-горе сгънатият лакът и кръстосаните крака при церебралната парализа могат да доведат до контрактури, които да попречат на разтварянето на краката или разгъването в лакътната става.

КАК ДА РАЗГРАНИЧИМ СПАСТИЧНОСТТА ОТ КОНТРАКТУРИТЕ?

Спастичността (мускулни съкращенив, които детето не може да контролира) е характерна при случаите на мозъчна или гръбначна увреда. Често се бърка с контрактурите, затова е важно да се знае разликата между тях.

При спазъма след прилагане на усилие в началото се усеща съпротива, но в последствие ставата поддава.

 

При контрактурите нямаме промяна дори при по-продължителен натиск. 

ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Терминът „церебрална парализа” означава буквално „мозъчна парализа”. Това е инвалидизиращо състояние, което засяга движенията и телесната стойка. Причината е в мозъчно увреждане, което възниква преди, по време или след раждането. Засегнати са само части от мозъка, най-вече тези, които контролират движенията. Веднъж засегнати мозъчните части не се възстановяват, нито се влошават. Проблемите с движенията и координацията, обаче, могат да се влошават в зависимост от лечението и степента на засягане. Колкото по-рано се започне с рехабилитацията, толкова по-голяма част от функциите могат да бъдат възвърнати.

РАННИ СИМПТОМИ НА ЦЕРЕБРАЛНАТА ПАРАЛИЗА

• При раждането детето често е отпуснато.

• Детето може да не започне да диша веднага след раждането и може да посинее и да се отпусне. Забавянето на първото вдишване увеличава риска от възникване на мозъчно увреждане поради кислородния глад.

• Забавено развитие – детето по-късно започва да държи главичката си изправена, да сяда, да пълзи.

• Детето не използва ръцете си или използва само едната ръка.

• Проблеми с храненето. Налице са затруднения при сученето, преглъщането и дъвченето. Чести задавяния. Тези проблеми не отзвучават при порастването.

• Трудности с обгрижването. Тялото се втърдява при тоалет, къпане, обличане или при игра. По-късно може да не се научи да се облича само, да се обслужва, да играе с другите деца.

• Затруднения с общуването. Бебето не съумява да реагира като връстниците си поради затруднения контрол върху засегнатите мускули. Някои деца закъсняват с проговарянето или развиват неясна реч.

Въпреки че родителите понякога се затрудняват да разберат какво иска бебето, те постепенно откриват начини да разбират повечето му нужди:

• Интелект. Някои деца изглеждат изоставащи в интелектуално развитие поради отпуснатостта си и забавените движения. Други се движат много и несръчно. Гримасите понякога са неадекватни, може да е налице изтичане на слюнка поради слабите лицеви мускули и затрудненото преглъщане. Всичко това може да придаде вид на изоставащ на едно иначе интелигентно дете.

Близо половината от децата с церебрална парализа са със забавено интелектуално развитие, но не трябва да се прибързва с поставянето на подобна диагноза. Понякога е нужно просто детето да бъде научено как да изразява нуждите си.

• Засягане на слуха и зрението. Ако има такъв проблем и той не бъде разпознат навреме, детето погрешно може да бъде сметнато за изостанало.

• Припадъци също се наблюдават при някои деца с диагноза детска церебрална парализа.

• Неспокойно поведение. Внезапни промени в настроението могат да бъдат резултат от неспособността на детето да извършва волеви движения, но могат да бъдат и пряка последица от мозъчното увреждане.
• Чувствителността към допир, болка, топлина, студ и положение на тялото не е загубена. Налице е обаче затруднение в движението на тялото и запазването на баланс.
• Необичайни рефлекси. Бебетата притежават някои ранни рефлекси, които изчезват в първите месеци след разждането. При деца с мозъчна увреда тези рефлекси могат да просъществуват и по-дълго. Те са от значение само ако влияят по някакъв начин върху движенията. Сухожилните рефлекси често са засилени.

ВИДОВЕ ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Церебралната парализа протича различно при всяко дете. Съществуват различни начини да бъде охарактеризиран типа на парализата, но каквито и да са те, обикновено това няма голямо значение за лечението. Все пак е важно да се познават три основни начина на проява на заболяването:

1. МУСКУЛНА РИГИДНОСТ ИЛИ „СПАСТИЧНА”

У дете, което е „спастично” наблюдаваме мускулно втвърдяване или мускулно напрежение. Това води до втвърдяване на части от тялото. Движенията са бавни и непохватни. Често положението на главата води до необичайна стойка на цялото тяло. Ригидността се засилва, когато детето е разстроено или превъзбудено или при някои положения на тялото. Типични спастични положения при лежане по гръб:

Едната ръка може да е сгъната, другата – разгъната, коленете са притиснати или краката са разтворени, а ходилата са завъртяни навътре. Юмруците обхващат палците. Главата може да е усукана настрани или да оказва натиск назад.

Вдървяване със сгънати колене или разделени крака – предимно при деца с комбинирани симптоми на спастична и атетоидна парализа.

По-рядко се среща случай на главата и раменете стегнати напред.

2. НЕКОНТРОЛИРАНИ ДВИЖЕНИЯ ИЛИ „АТЕТОИДНА”

Бавни, гърчови или внезапни движения на крака, ръката, лицевите мускули. Ръцете и краката изглеждат сякаш потрепват нервно или едната ръка извършва безпричинни движения. При извършване на волеви движения те са прекалено бързи и задминават целта. Балансът е нарушен и детето пада лесно.
Повечето деца с атетоидна ЦП имат нормален интелект, но поради засягане на мускулите, участващи в речта, те се затрудняват да общуват:

НАРУШЕН БАЛАНС ИЛИ „АТАКСИЯ”

Дете с атаксия се затруднява в началото на сядане или ставане. Често пада и използва ръцете си несръчно. Това често е нормално при малки деца, но при децата с атаксия тези проблеми продължават понякога до живот. Поради непохватността си тези деца често стават обект на подигравки от страна на връстниците си.

За да запазва баланс, това дете се придвижва приведено напред с разтворени крака и неправилни крачки подобно на пиян човек

ТРИ ХАРАКТЕРНИ ФОРМИ НА ЗАСЯГАНЕ

ХЕМИПЛЕГИЯ (засегнати са крак и ръка от една и съща страна)
ПАРАПЛЕГИЯ (засегнати двата крака)
КВАДРИПЛЕГИЯ (засегнати са и четирите крайника)

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА ЦЕРЕБРАЛНАТА ПАРАЛИЗА

1. От какво се причинява?

Детската церебрална парализа е последица от въздействия върху главния мозък на детето по време на вътреутробния живот (облъчване с йонизиращи лъчи, инфекция), родова травма (налагане на форцепс, увиване на пъпната връв около врата, прекаран енцефалит, мозъчна травма). При всички тези случаи се установява и мозъчен кръвоизлив с последващо образуване на мозъчни кисти.

2. Заразна ли е?

Не! Болестта не може да се предава от човек на човек.

3. Може ли човек с церебрална парализа да има деца?

Да. Болестта не се унаследява. Децата на родител, болен от церебрална парализа, няма да са носители на заболяването.

4. Какво може да се направи при ДЦП?

Увредените части на мозъка не могат да бъдат възстановени, но човек може да се научи да използва неувредените. Важно е какви са очакванията на родителите на такива деца. Децата с церебрална парализа ще израстнат като възрастни с церебрална парализа. Търсенето на излекуване само може да донесе допълнителни разочарования. По-добре е усилията да се насочат към помощ и обучение на детето.
Обикновено децата със запазен интелект се научават да се адаптирват успешно към състоянието си. Не винаги интелигентността е главният фактор. На практика понякога умните деца с ДЦП по-лесно получават комплекси и изпадат в отчаяние.
Не бива да се забравя и проблемът с контрактурите. Подходящата рехабилитация ще предпази от възникване на вторични усложнения, съпровождащи обездвижването.

5. Ще може ли някога моето дете да ходи?

Това често е главното притеснение на родителите. Ходенето е важен физиологичен и социален процес. Що се отнася до нуждите на детето обаче, други умения могат да бъдат по-важни. Сред тях са: доверието във възможностите си, самоуважението, общуване с връстниците, самообгрижването, придвижването и евентуално ходенето. Много деца с ДЦП се научават да ходят, макар често това да става със закъснение.

ПРОГРЕСИВНА МУСКУЛНА ДИСТРОФИЯ
(БОЛЕСТ НА ДЮШЕН)

Заболяването засяга предимно детската и юношеската възраст, и се изразява в мускулна атрофия (намаляване обема на мускулатурата). Причината за болестта все още не е изяснена,. Прогресивната мускулна дистрофия представлява наследствена болест, която се предава от майката. От всички видове мускулни дистрофии тя е най-тежката и най-разпространената.

В развитието на заболяването роля играят разстройства на обмяната в мускулната тъкан. Не се установява увреда на централната и периферната нервна система. Установява се процес на разрастване на съединителната, и особено на мастната тъкан, която замества мускулната тъкан. Този процес може да се задълбочи до такава степен, че целият мускул да запази своята форма, даже да бъде увеличен по обем, но да е съставен само от мастна тъкан (псевдохипертрофия).

Заболяването се проявява още в ранна възраст. Децата прохождат по-късно и са вяли. Постепенно до към 4-годишна възраст се развива характерна патешка походка, наклоняваща се последователно вляво и вдясно. Мускулите на подбедрениците се уголемяват и стават по-плътни, но тонусът им е понижен. Мускулните рефлекси се понижават или изчезват. Двигателната мускулна маса е намалена. Увеличението на обема на засегнатата мускулатура се дължи на разрастването на фиброзна тъкан всред мускулите. Към 16-18-годишна възраст болните са напълно обездвижени.

Засягането на поясната мускулатура предизвиква силно изразена лордоза (огъване на поясната част на гръбначния стълб напред), при което коремът рязко изпъква напред. Заедно с мускулатурата на тазовия пояс се засягат и мускулите на бедрата и подбедриците. Твърде често се засяга и лицевата мускулатура, като болният изглежда апатичен, не е в състояние да се смее, не може да затвори очите си или да свири с уста.
Заболяването протича хронично и прогресиращо, трае с години, като болните се приковават към леглото. Смъртта настъпва от усложнения, най-често пневмония с дихателна недостатъчност.

Засега няма ефективно лечение за болестта. Прилагат се витамини, най-често витамин Е, аденозинтрифосфат (атрифос, АТФ), различни комбинации от аминокиселини, анаболни препарати, заедно с протеинови препарати и богата на белтъчини храна.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ МУСКУЛНАТА СЛАБОСТ Е ПРИЧИНЕНА ОТ МУСКУЛНА ДИСТРОФИЯ?

• Засяга предимно момчета.

• Често са засегнати братя или роднини мъже.

• Първите признаци се появяват между 3 и 5-годишна възраст: детето може да изглежда непохватно или започва да ходи на пръсти, тича по необичаен начин, често пада.

• Ситуацията се влошава през следващите години.

• Мускулната слабост засяга първо ходилата, таза, раменете. По-късно – ръцете, лицето, врата.

• Повечето засегнати се обездвижват до 10-тата си година.

• Възможно е да се появят гръбначни изкривявания.

• Сърцето и дихателните мускули също отслабват. Обикновено децата умират преди 20-годишна възраст от сърдечни проблеми или пневмония.

Специфичен ранен белег на мускулната дистрофия

• При изправяне децата се подпират по характерен начин с ръце върху бедрата.

ПАРАЛИЗА НА ЕРБ

Парализата на Ерб засяга мускулите на ръката и се причинява от увреждане на нервен възел в рамото в процеса на раждането. Бебето обикновено лежи с едната ръка усукана назад и не я използва наравно с другата. Ако не се провежда навременна рехабилитация, много често се развиват контрактури и допълнително утежняват състоянието.

Среща се при 1 на 400 раждания, най-често при усложнения – седалищно положение на плода, тесен родов канал и др. Тя е последица от прекалено силно дърпане на ръчичката на детето от акушера при раждането, което води до увреждане на раменния нервен ствол. Увреждат се различни нерви и съответно се парализират различни мукули на ръката - на мускулите на мишницата, предмишницата или на цялата ръка.

Обикновено в продължение на няколко дни след раждането е парализирана цялата ръка и детето не може да я движи. С времето много от парализите изчезват. Най-трудно е възстановяването на функцията на мускулите около раменната става. Поради преобладаване на тонуса на здравите мускули над парализираните ръката заема принудително положение - най-често тя е завъртяна навътре и притисната към тялото. В областта на предмишницата се парализират предимно мускулите-сгъвачи на китката и разгъвачите на пръстите.

Засегнатата ръка като цяло изостава в развитието си.

Акушерска парализа при 14-годишно дете. Това е максималната височина, на която може да повдигне ръката си.

Лечението при кърмачетата се състои в раздвижване и масаж. В по-късния период за противодействие на порочното положение на ръката се предприема шиниране, налагане на лонгета и подходящи упражнения.

По строго показание се извършва оперативна реконструктивна намеса.

Прогнозата при подходящи лечебни мерки е благоприятна. Известно е, че Сталин и кралица Виктория са страдали от това заболяване.

СТАВНИ БОЛКОВИ СИНДРОМИ

Синоними на фибромиалгичен синдром
Фибромиалгията принадлежи към групата на “дифузния идиопатичен мускулно-скелетен болков синдром”.

Какво е това?
Фибромиалгията е заболяване, характеризиращо се с продължителна обширна мускулно-скелетна болка, болезнени участъци в меките тъкани (мускули и сухожилия) и силно изразена умора.

Каква е честотата му?
Фибромиалгията се среща главно при възрастни. Съобщава се, че честотата му е малка при деца, среща се главно при юноши.
Момичетата се засягат по-често от момчетата. Децата с това заболяване имат някои общи симптоми с децата с локализиран идиопатичен мускулно-скелетен болков синдром.

Какви са типичните клинични симптоми?
Болните се оплакват от дифузна болка в дълбоките тъкани. Тежестта на болката е субективна. Болката е от двете страни на тялото, както в горните, така и в долните крайници.
Сънят е нарушен и на сутринта болните се чувстват недоспали и невъзстановени след съня.
Друго основно оплакване е силната умора, придружавана от понижен физически капацитет.
Болните с това заболяване често съобщават за наличие на общи оплаквания, като главоболие, чувство за подуване на крайниците (каквото липсва обективно) и вкочаненост.
Тези симптоми причиняват безпокойство, депресия и многобройни отсъствия от училище.

Какво е лечението?
Важно е да се намали чувството на безпокойство в резултат от заболяването, като се обясни на болния и на неговото семейство, че макар болката да е силна и действителна, ставите не са увредени и няма сериозно физическо заболяване.
Терапията се провежда с мултидисциплинарен (специалисти от различни области) тимов подход и се основава на три цели.
Най-важната от тях е да се започне с тренировъчна програма за сърдечно-съдовата система, като най-доброто физическо упражнение е плуването. Втората цел е да се започне когнитивна поведенческа терапия индивидуално или групово.
Накрая, при някои от болните може да се наложи прилагане на лекарствена терапия, целяща възстановяване на съня. Използването на специална възглавница, поддържаща врата по време на сън може да се окаже полезно.

Прогноза
Не е лесно възстановяването от това заболяване, изискващо огромни усилия от страна на болния и съществена подкрепа от страна на семейството. Общо изходът при деца е много по-добър, отколкото при възрастни и в повечето от случаите възстановяването е пълно. Най-важният фактор на оздравяването е сътрудничество от страна на болния за редовно изпълняване на програмата от физически упражнения.

Локализиран идиопатичен мускулно-скелетен болков синдром

Какво е това?
Изключително силна болка в крайниците с неизвестна причина, често придружавана от кожни промени.

Каква е честотата му?
Не съществуват достатъчно данни относно честотата. Знае се обаче, че е по-често в юношеството (средна възраст на започване на заболяването около 12 години) и при момичета.

Какви са основните симптоми?
Обикновено е на лице дългогодишна анамнеза за тежка болка в крайниците, неповлияваща се от различни методи на лечение, чиято интензивност нараства с течение на времето. Често това води до неспособност за използване на засегнатия крайник.
Възприятия, които обикновено са безболезнени за повечето хора, като например леко докосване, могат да бъдат изключително болезнени за пациентите. Това състояние се нарича алодиния.
Съчетаването на тези симптоми нарушава ежедневната активност на засегнатите деца, които обикновено често отсъстват от училище.
При част от децата с времето се развиват промени в оцветката на кожата (бледо- или моравопъстър изглед), в кожната температура (която обикновено е понижена) или в изпотяването. Понякога детето държи крайника си в необичайно положение, отказвайки да извършва каквото и да е движение.

Лечение
Най-успешният подход е започване на солидна терапевтична програма, включваща физически упражнения под контрола на лекар и на професионални физиотерапевти, с или без психотерапия.
Лечението е трудно за всички засегнати – детето, семейството, лекуващия екип. Обикновено намесата на психолог също е необходима, поради стреса, предизвикван от болестта.
Много и различни видове лечение, провеждани самостоятелно или в комбинация (антидепресанти, биологична обратна връзка, транскутанна нервна електростимулация, промяна в поведението) са били прилагани без определени резултати.

Прогноза
Това заболяване има по-добра прогноза при деца, отколкото при възрастни. Почти всички деца накрая оздравяват.

Всекидневен живот
Децата трябва да бъдат стимулирани да поддържат нормално ниво на активност. Трябва да посещават редовно училище и да се научат да живеят с връстниците си.

Еритромелалгия

Известна е още и като “еритермалгия”. Заболяването е наречено с 3 говорещи сами за себе си гръцки думи: “erythros” – червен, “melos” – крайник, “algos” – болка. То е изключително рядко, макар че може да се наблюдава при повече членове на дадено семейство.
Повечето деца са около 10-годишни при поява на заболяването. То е по-често при момичета.
Заболяването се характеризира с чувство на парене, топли, червени и подути стъпала, или по-рядко – ръце.
Симптомите се влошават при излагане на действието на топлина и изчезват при изстудяване на крайника до такава степен, че някои деца отказват да извадят краката си от ледената вода. Протичането е безмилостно.
Избягването на топлина и на енергични упражнения изглежда е най-полезният терапевтичен подход. Заболяването при деца обикновено не се повлиява от нестероидни противовъзпалителни средства, които са с доказана полза при възрастни. Вазодилататорите могат да бъдат от полза.

Болки на растежа
Какво е това?
Болките на растежа представляват доброкачествен синдром, отнасящ се до характерен тип болки в крайниците, които обикновено се наблюдават при деца под 10-годишна възраст.

Каква е честотата му?
Болките в крайниците са сред водещите причини за търсене на специализирана помощ при педиатър. Сред тях болките на растежа са най-чести. 10-20% от децата по света страдат от този вид болки, главно във възрастта между 3 и 12 години. Момчетата и момичетата се засягат по еднакъв начин.

Какви са основните симптоми?
Болката възниква най-често в краката (прасците, зад колената или в бедрата) и обикновено е двустранна. Болката се появява късно през деня или през нощта, често събуждайки детето. Родителите често съобщават, че детето развива болка в дните с повишена физическа активност.
Продължителността на болката обичайно е между 10 и 30 минути, макар че може да трае от минути до часове.
Интензитетът на болката може да бъде от слаба до много силна.
Болките на растежа се появяват от време на време, с безболкови интервали, траещи от дни до месеци. В някои случаи болката може да се проявява ежедневно.

Как се поставя диагнозата?
Характерните прояви на болката в съчетание с нормално физикално изследване насочват към диагнозата. Не е необходимо да се провеждат лабораторни тестове и рентгенови изследвания, тъй като резултатите са нормални.

В какво се състои лечението?
По време на болковите епизоди могат да бъдат от полза локални масажи и слаби аналгетици. При децата с чести епизоди вечерната доза ибупрофен може да намали или да предотврати появата на болка.

Прогноза
Болките на растежа не са свързани със сериозно органично заболяване и обикновено изчезват в късното детство. При 100% от случаите болките изчезват, когато децата пораснат.

Доброкачествен синдром на свръхподвижни стави
Какво е това?
Доброкачественият синдром на свръхподвижни стави (ДССС) представлява болка в крайниците вследствие на повишена подвижност (обем на движенията) в ставите, без наличие на каквото и да било вродено или придобито заболяване на съединителната тъкан. Следователно ДССС не е заболяване, а по-скоро нормална находка.

Каква е честотата му?
ДССС е изключително често у деца. Съобщава се при 25-50% при децата под 10 години. Честотата му намалява с възрастта. ДССС често е фамилно състояние.

Какви са основните симптоми?
Свръхподвижността често води до непостоянни дълбоки болки , повтарящи се болки в края на деня или през нощта в колената, стъпалата и/или в глезените. При децата, свирещи на пиано, цигулка и т.н. болката може да засегне пръстите на ръцете.
Физическата активност и упражненията отключват или усилват болката. Рядко може да се наблюдава подуване на ставите.

Лечение
Лечение много рядко се налага. Ако детето тренира спорт с повтарящи се травми, като футбол или гимнастика и често навяхва/изкълчва стави, трябва да се използват средства, укрепващи мускулите и предпазващи ставите (функционални превръзки).

Всекидневен живот
Свръхподвижността е доброкачествено състояние, което намалява с възрастта. Семействата трябва да бъдат предупреждавани, че основният риск настъпва с възпрепятстване на детето да живее нормален живот.
Децата трябва да бъдат подтиквани да поддържат нормалната си активност, в това число да спортуват каквото искат.

Транзиторен синовит
Токсичен синовит, Раздразнена тазобедрена става

Какво е това?
Излив в тазобедрената става с неизвестна причина, който оздравява от само себе си, без да оставя увреждания.

Каква е честотата му?
Това е най-честата причина за болки в тазобедрената става при деца. Засягат се 2-3% от децата на възраст от 3 до 10 години. По-често е при момчета до такава степен, че на едно засегнато момиче се падат 3-4 незасегнати момчета.

Какви са основните симптоми?
Болка в тазобедрената става и накуцване. Болката в тазобедрената става може да се прояви като болка в слабините, в горната част на бедрото или понякога в коляното и често е с внезапно начало. Най-често детето започва да куца след събуждане от сън или отказва да ходи.

Лечение
Лечението се основава на почивка, която да бъде пропорционална на степента на болката. Нестероидните противовъзпалителни средства могат да намалят болката. При много тежки епизоди може да се прилага опъване на крайника. Състоянието обикновено преминава без лечение средно след 6-8 дни.

Прогноза
Отлична, с пълно оздравяване при повече от 99% от децата. Не е рядко да възникнат нови епизоди на преходен синовит, който обикновено е по-лек и по-кратък, отколкото първия епизод.

Болка в коляното
Пателофеморалната болка е най-честият синдром, дължащ се на прекомерна употреба в педиатрията. Тази група заболявания е резултат от повтарящи се движения или продължителни травми, свързани с физически упражнения на определена част от тялото.
Тези заболявания са много по-чести при възрастните (лакът при тенисисти или при играещи голф, синдром на карпалния канал и т.н.), отколкото при деца.

Какво е това?
Пателофеморалната болка представлява наличие на болка в предната част на коляното при физическа активност, свързана с допълнително натоварване на пателофеморалната става (ставата, формираща се от капачката на коляното – пателата и долната част на бедрената кост – фемур).
Когато болката се придружава от промени в тъканта по ставната повърхност (хрущяла) на пателата, се използва терминът хондромалация на пателата.

Каква е честотата на това заболяване?
То е много рядко при деца под 8 години и честотата му нараства през юношеството. Пателофеморалната болка е по-честа при момичета. Тя може да бъде по-честа и при деца със значително изкривяване на колената , например при Х-образна (genu valgum) или О-образна деформация (genu varum), а също и при деца със заболяване на пателата (повтаряща се нестабилност или неправилно положение на капачката на коляното).

Какви са основните симптоми?
Характерните симптоми са болка в предната част на коляното, които се влошават при повишена активност, като бягане, изкачване или слизане по стълби, клякане или скачане. Болката се влошава също и при продължително седене с кръстосани крака.

Лечение
Обикновено не се налага. При повечето деца без свързано с болката заболяване (като вродени изкълчвания на колянната става или нестабилност на пателата).
Касае се за доброкачествено състояние, което оздравява от само себе си. Ако болката пречи на спортуването или на ежедневната активност, може да бъде от полза започването на програма за укрепване на четириглавия мускул. Ледът може да спомогне за премахване на болката след физически упражнения.

Всекидневен живот
Децата трябва да водят нормален живот. Степента на физическата им активност трябва да бъде съобразена така, че да не предизвиква болка. Активно спортуващите деца могат да използват наколенки с пристягане на пателата.

Приплъзване на главичката на бедрената кост
Какво е това?
Разместване, поради неизвестна причина, на главичката на бедрената кост в зоната на растеж в костта. Зоната на растеж е съставена от хрущял, от двете страни на който има костна тъкан. Това е най-слабата част на костта и след като минерализира и самата тя се превърне в кост, костите спират да нарастват.

Каква е честотата му?
Това е рядко заболяване, което засяга 3-10 на 100 000 деца. То е по-често при юношите и при момчетата. Изглежда, че затлъстяването е предразполагащ фактор.

Какви са основните симптоми?
Куцане и бедрена болка, които се влошават при физическа активност, с намалена подвижност в бедрената става. Болката може да бъде почувствана в горната част (две трети) или в долната (една трета) на бедрото и се усилва при движения. При 15% от децата болестта засяга и двете бедрени стави.

Лечение
Хирургичен пининг (стабилизиране на главичката на бедрената кост чрез поставяне на пирони, които да я задържат на мястото й).

Прогноза
Зависи от това доколко продължително главичката на бедрената кост е била приплъзната преди поставянето на диагнозата, както и от степента на приплъзването.

Остеохондрози (Синоними: остеонекрози, аваскуларни некрози)
Въведение
Думата “остеохондрози” означава “смърт на костта”. Това е разнообразна група заболявания с неизвестна причина, характеризираща се с прекъсване на кръвотока към първичния или вторичния осификационен център на засегнатите кости. Костите при раждане са изградени главно от хрущяли – по-мека тъкан, която с времето се замества от по-минерализирана и здрава тъкан – костта. Това заместване започва от специфични места във всяка една кост, т. нар. “осификационни центрове”, които с времето обхващат цялата кост.

Какво е това?
Остеохондрозата представлява процес, свързан със загуба на притока на кръв към осификационния център на костите и с последващо заместване на репаративна костна тъкан. Болката е основният симптом при тези заболявания.

Болест на Legg-Calve-Perthes
Какво е това?
Аваскуларна некроза на главичката на бедрената кост (част от бедрената кост, намираща се най-близко до бедрената става).

Каква е нейната честота?
Тя не е често заболяване. Наблюдава се при 1 на 10 000 деца. По-често се среща при момчетата (честотата на заболяването при момчетата към момичетата е 4-5:1) на възраст между 3 и 12 години, главно при децата на възраст от 4 до 9 години.

Какви са основните симптоми?
Повечето деца куцат и имат болка с различна интензивност в бедрената става. Понякога нямат симптоми. Обикновено се засяга само едната бедрена става, но в около 10% от случаите заболяването засяга и двете стави.

Лечение
Децата с болестта на Legg-Calve-Pertes винаги трябва да бъдат насочвани към Отделение по детска ортопедия. Лечението зависи от тежестта на заболяването. В много леки случаи наблюдението може да бъде достатъчно.
При по-тежките случаи лечението цели да поддържа засегнатата главичка на бедрената кост в бедрената става, така че при започване на формирането на нова кост, главичката на бедрената кост да възвърне сферичната си форма.
Тази цел може да бъде постигната в различна степен чрез поставяне на крака в отведено положение (при по-малките деца) или чрез хирургично подравняване на бедрената кост (остеотомия, забиване на клин в костта, за да се поддържа главичката в най-доброто положение – при по-големите деца).

Прогноза
Тя зависи от степента на увреждане на главичката на бедрената кост (колкото по-слабо е засегната, толкова по-добре), а също и от възрастта на детето (по-добра е прогнозата при децата под 6-годишна възраст). Целият процес (от фрагментацията до регенерацията) трае 12 до 18 месеца. Средно при около две трети от бедрените стави се получават добри рентгенологични резултати.

Всекидневен живот
Зависи от приложеното лечение. Децата, поставени под наблюдение, трябва да избягват натоварвания на бедрената става (скачане, тичане). Въпреки това те трябва да водят нормален ученически живот във всяко друго отношение и да участват във всички други дейности, които не са свързани с обременяване на ставата.

Болест на Osgood-Schlatter
Тя е резултат от повтарящи се травми на осификационния център на издатината на подбедрената кост (малък костен гребен в горната част на подбедрицата) от колянното сухожилие. Среща се при около 1% от подрастващите, по-често сред активно спортуващите.
Болката се усилва при физически усилия, като бягане, скачане, изкачване или слизане по стълби и коленичене. Диагнозата се поставя с физикално изследване по наличие на много характерната болезненост или болка, понякога придружена от подуване в мястото на прикрепване на колянното сухожилие към голямопищялната кост.
Рентгеновото изследване може да бъде нормално или да показва малки костни фрагменти в областта на костния гребен на големия пищял. Лечението се основава на съобразяване степента на физическата активност, така че да не се предизвиква болка, като след спортуване се слага лед на мястото и се осигурява почивка. Болестта изчезва с времето.

Болест на Sever
Нарича се още “апофизит на калканеуса”. Представлява остеохондроза на калканеалната апофиза (костта на петата), вероятно свързана с теглене, упражнявано от Ахилесовото сухожилие.
Това е една от най-честите причини за болки в петата при деца. Болестта на Sever е свързана с физическо натоварване и е по-честа при момчета. Началото й обикновено е около 6-10 година от живота с болка в петата и куцане след физически упражнения.
Диагнозата се поставя с клинично изследване. Не се налага друга терапия, освен адаптиране нивото на физическото натоварване, така че да не се предизвиква болка и ако това не помогне, да се използва подложка за петата. С времето болестта изчезва.

Болест на Scheuermann
Болестта на Scheuermann или “ювенилна кифоза (изгърбване)” представлява остеонекроза на апофизарния пръстен на тялото на прешлените. То е по-често при момчетата в юношеска възраст. Повечето деца с този процес имат лоша стойка с или без болки в гърба. Болката е свързана с физически упражнения и може да изчезне при покой. Към диагнозата насочват резултатите от изследването (остро изкривяване на гърба) и се потвърждава с рентгеново изследване. За да се приеме наличие на болестта на Scheuermann диагнозата насочват резултатите от изследването (остро изкривяване на гърба) и се потвърждава с рентгеново изследване.
Болестта на Scheuermann обикновено не се нуждае от друга терапия, освен съобразяване степента на физическата активност на детето, наблюдение и при тежки случаи укрепване.

 

РЕВМАТИЗЪМ

Ревматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимна локализация в сърцето, ставите и централната нервна система. Болестта започва остро, протича хронично с периоди на изостряне.

Обикновено след преболедуване от ревматизъм се развиват сърдечни клапни пороци, наречени ревматични. Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора. Честотата на заболяването е 1-2%, т.е. - приблизително на всеки 100 души един боледува от ревматизъм.

Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококи. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина. Около 3% от преболедувалите от стрептококова инфекция заболяват след това от ревматизъм.

Решаваща роля за поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите. Стрептококите предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях. Съществуват данни, че в някои случаи ревматизмът се предизвиква от вируси (вирусна инфекция). Като общи предразполагащи фактори се сочат простуда, влага, студ, недохранване.
Стрептококите (особено бета-хемолитичните стрептококи) съдържат мощен антиген. В резултат на имунната реакция антиген-антитяло в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката.

Средната продължителост на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече. След първия ревматичен пристъп почти у половината болни се развива сърдечен клапен порок. След всеки последващ ревматичен пристъп броят на болните с оформяне на сърдечен клапен порок все повече нараства.

В зависимост от локализацията на ревматичния възпалителен процес се обособяват няколко болестни форми на ревматизма:
1. Сърдечна - с предимно засягане на сърцето.
2. Мозъчна (церебрална)- с предимно засягане на централната нервна сис тема.
3. Кожна.
4. Ставна - с предимно засягане на стави.
5. Смесена.
Ревматичният процес се развива на пристъпи. Първият ревматичен пристъп се среща при деца и подрастващи (юноши и девойки). Той се предшества от възпаление, предизвикано от стрептококи (фарингит, тонзилит, синуит, скарлатина, порядко фурункул или абцес на кожата). Две до три седмици след такава стрептококова инфекция започва ревматичен пристъп.

Най-важните признаци на ревматичния пристъп са:
1. Покачване на телесната температура до и над 38 градуса С.
2. Интоксикация на организма.
3. Поява на полиартрит.
4. Поява на кардит/ендо-, мио-, перикардит.
5. Поява на хореаминор.
6. Поява на кожен ревматизъм.

Повишената температура се нормализира след 3-4 седмици, а понякога и по-рано. Болните обилно и често се изпотяват.

Ревматичният полиартрит представлява увреждане на ставите. Големите стави (коленни, лакътни, глезенни, гривнени) се подуват, стават болезнени в движение и покой, кожата върху тях се зачервява. Обикновено ставното възпаление е добре изразено около седмица, след което затихва – отокът и болката изчезват, движенията в ставите се възстановяват. Понякога ревматичният пристъп засяга междупрешленните дискове и ставите на пръстите на ръцете.

Засягане на сърцето се наблюдава в около половината от болните след прекаран първи ревматичен пристъп. Увреждането и възпалението на сърцето протичат по-дълго време и в повечето случаи се развива постепенно сърдечен клапен порок. Най-често болните се оплакват от лесна умора, обща отпадналост, сърцебиене, учестена сърдечна дейност (тахикардия) в покой и в легнало положение, стягане в сърдечната област.

Хореа минор представлява ревматично възпаление на централната нервна система. Тази ревматична форма се среща по-рядко, предимно у момичета. Появяват се бързи неконтролирани движения на главата, краката и ръцете, често придружени с емоционална лабилност. Нерядко хорея минор протича съчетано с ревматичен полиартрит и кардит. Заболяването продължава средно 9 до 15 седмици, а в някои случаии до 2 години. По време на възстановителния период движенията на главата и крайниците постепенно се нормализират, но у някои болни двигателните нарушения остават трайни.

Лечението на първия ревматичен пристъп трябва да се провежда в болнично заведение и по изключение - в домашна обстановка. Прилагат се противоревматични лекарства (салицилати и други), витамини, антибиотици, кортикостероиди, противоболкови препарати, покой. След преминаване на ревматичния пристъп се предприема по показание трайна санация на налични активни инфекциозни огнища (тонзили, грануломи, отит, синуит и др.). Всеки последващ ревматичен пристъп налага активно лечение, тъй като се увеличава рискът от прогресиращо развитие на сърдечен клапен порок.
Прогнозата на първия ревматичен пристъп е добра при ранно лечение. Прогнозата на ревматичния кардит е неблагоприятна, тъй като постепенно се оформя траен ревматичен сърдечен клапен порок. Прогнозата на хореа минор е добра при ранно лечение. При трайна мозъчна симптоматика прогнозата е сериозна и неблагоприятна.

Профилактиката на ревматичната болест е първична и вторична. Първичната профилактика се състои в трайна и окончателна санация на инфекциозни огнища (тонзлитит, отит, синуит, фарингит, гранулом), избягване на влага, простуда и други увреждащи фактори. Вторичната профилактика изисква също трайна санация на инфекциозни огнища, пеницилинова профилактика с депопрепарати за 5 години, десенсибилизация на органзма с медикаменти и закалителни процедури, санаториално-климатично лечение. Преболедувалите от ревматизъм деца подлежат на диспансерно лечение, наблюдение и контрол, като срoкът за това се определя от лекар-ревматолог.

ЮВЕНИЛНИ АРТРИТИ

Ювенилните спондилоартропатии съставляват група хронични възпалителни заболявания на ставите (артрит) и на залавните места на сухожилията с определени кости (ентезит). Засягат предимно долните крайници и в някои случаи таза и ставите на гръбначния стълб (сакроилиит – болка в хълбоците, и спондилит – болка в гърба).
В някои случаи появата на симптомите се предизвиква от чревни (гастроинтестинални) или урогенитални инфекции (реактивен артрит).

Преобладаването на някои клинични симптоми в началото и тяхната тежест в хода на заболяването може да се различава при деца и възрастни. И все пак ювенилните спондилоартропатии наподобяват тези при възрастни.

Болните с ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА), класифицирани към ентезит-свързания артрит (виж ЮИА) са включени в групата ювенилни спондилоартропатии.

Въпреки някои противоречия ювенилните спондилоартропатии включват същите заболявания, които принадлежат към групата на спондилоартропатиите при възрастни: анкилозиращ спондилит, реактивен артрит (и синдром на Райтер), псориатичен артрит (от спондилоартропатичен тип) и артрит, свързан с възпалително чревно заболяване (от спондилоартропатичен тип).

Спондилоартропатиите са едни от най-честите форми на хроничен артрит в детската възраст. Те съставляват около 30% от случаите с хроничен артрит.
Спондилоартропатиите се срещат по-често при момчета, като заболяването започва обикновено между 10 и 15-годишна възраст. Тъй като голяма част от болните носят генетичен предразполагащ фактор, честотата на спондилоартропатиите при деца и възрастни в населението като цяло, а дори в отделни семейства (фамилна анамнеза) зависи от честотата на този маркер в здравото население.

Причината и точните механизми, които водят до развитие на ювенилните спондилоартропатии са неизвестни. Както при други форми на хроничен артрит в детската възраст, механизмите, които може би са отговорни за заболяването, включват няколко компонента на имунната система. Спондилоартропатиите са свързани с други видове хронично възпаление, например на червата, на урогениталния тракт или кожата. Инфекции, предизвикани от някои микроорганизми (например салмонела, шигела, йерсиния, кампилобактер и хламидия), вероятно играят роля за проявата на артрита при някои деца (например реактивен артрит).

Генетичните фактори определят податливостта към заболяването, но те не са достатъчни за неговото развитие. В научните среди се смята, че тези заболявания се дължат на много фактори, което означава, че са резултат от комбинация на генетично предразположение и излагане на фактори на околната среда (вероятно инфекции), които са все още неизвестни.
Спондилоартропатиите не са заразни заболявания.

Ювенилните спондилоартропатии имат следните общи клинични характеристики:

Артрит:

1. Повечето общи симптоми включват болка, оток и ограничена подвижност на ставите.

2. Много деца имат олигоартрит на долните крайници. Олигоартрит означава, че са засегнати 4 или по-малко стави. При деца, които развиват хронично заболяване, може да се установи полиартрит. Това означава, че ставното засягане е по-разширено и включва 5 или повече стави.

3. Артритът е локализиран главно в ставите на долните крайници: коляно, глезен, ходило и тазобедрени стави. По-рядко са засегнати малките стави на ходилото.

4. При някои деца може да се развие артрит в която и да е става на горните крайници, особено раменете.

5. Дете с тежък артрит често седи със свити ръце и крака, за да избегне болката.

6. Може да се развият контрактури на пръстите на ръцете или краката и с времето костите да се срастнат. 

Ентезит

Ентезитът, възпаление на ентезите (мястото, където сухожилието или връзката се залавят за костта), е много чест при деца със спондилоартропатии. Най-често са засегнати ентезите в областта на петата, свода на стъпалото и около капачката на коляното. Симптомите, които преобладават, са: болка в петата, болка и оток на свода на стъпалото и болка в капачката на коляното.

Хроничното възпаление на ентезите може да доведе до образуване на шпори (костни израстъци). Те се явяват предимно в областта на петата, причинявайки болка.

Сакроилиит

Това е възпаление на сакроилиачната става, разположена в издатината на таза. Заболяването е рядко; обикновено се явява 5 до 10 години след началото на артрита.
Най-чест симптом е променливата болка в хълбока.

Болка в гърба; спондилит

Засягането на гръбнака, много рядко в началото, може да се появи по-късно в хода на заболяването при отделна група деца. Най-чести симптоми са болки в долната част на гърба, сутрешна скованост и намалена подвижност. Болката в гърба често се придружава от болки в шията и гърдите. При дълготрайно протичане на заболяването могат да се формират образувания между гръбначните прешлени, които ги свързват помежду им и наподобяват мостове (“бамбуков гръбнак”). Това обаче се явява само при малък брой болни и след продължителна еволюция на заболяването. Ето защо почти никога не се наблюдава у деца.

Очно засягане

Острият преден увеит е възпаление на ириса на окото. Среща се рядко. Окото е силно зачервено и болезнено. Необходима е незабавна консултация с офталмолог (очен лекар).

Засягане на кожата

Малка част от децата със спондилоартропатия развиват псориазис. Псориазисът е хронично кожно заболяване, протичащо с плаки от лющеща се кожа, локализирани главно върху лактите и коленете. Кожното заболяване може да предхожда с години артрита. При други болни обаче артритът вече е съществувал няколко години преди появата на първите белези на псориазис.

Засягане на червата

При някои деца с възпалителни чревни заболявания може да се развие спондилоартропатия.

Терминът възпалително чревно заболяване се използва, за да определи наличието на хронично чревно възпаление от неизвестен произход. Към тези заболявания се отнасят болестта на Crohn и улцерозният колит.

Наблюдава се широк спектър на протичане на заболяването. Докато при някои деца болестта е лека и краткотрайна, при други протичането е тежко, продължително и инвалидизиращо.

Спондилоартропатиите при деца и възрастни се различават в някои аспекти:

1. При деца периферните стави (на крайниците) се засягат много по-често в началото на заболяването, докато при възрастни по-често е аксиалното (гръбначно) засягане.

2. При деца тазобедрената става е по-често включена във възпалителния процес.

Лекарите приемат диагнозата ювенилна спондилоартропатия, ако началото на заболяването преди 16-годишна възраст, артритът продължава повече от 6 седмици и характеристиките му съвпадат с клиничната картина, описана по-горе (виж дефиницията и симптомите). Диагнозата на специфичните спондилоартропатии (като анкилозиращ спондилит, реактивен артрит и др.) се основава на специфични клинични и рентгенологични характеристики.
Следователно тези болни трябва да бъдат лекувани и проследявани от детски ревматолог.

Може ли заболяването да бъде излекувано?

Няма лечение, което би могло да постигне излекуване на заболяването, тъй като причината остава неизвестна. Обаче лечението може да бъде ефективно за контролиране на заболяването и предотвратяване на увреждания.

Какво е лечението?

То се основава главно на използването на медикаменти в комбинация с физиотерапевтични/рехабилитационни процедури, които запазват ставната функция и допринасят за предотвратяване на деформациите.

1. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Те са симптоматични противовъзпалителни и антипиретични медикаменти. Симптоматични означава, че те служат за контролиране на симптомите, дължащи се на възпаление. Най-широко използвани при деца са напроксен и ибупрофен. Аспиринът, въпреки че е ефективен и евтин, днес се прилага много по-малко главно поради риска от токсичност. Тези лекарства обикновено се понасят добре и стомашният дискомфорт, най-честия страничен ефект при възрастни, е рядко срещан при деца. Не е посочена връзка между различните НСПВС, но понякога един нестероиден препарат може да бъде ефективен там, където друг е показал слаб ефект.

2. Вътреставни инжекции. Те се прилагат, когато са засегнати една или малък брой стави и когато персистирането на една ставна контрактура може да доведе до деформация на става. Инжектираното лекарство е стероиден препарат с продължително действие.

3. Сулфасалазинът се прилага при деца с хронично протичане на заболяването, въпреки адекватната терапия с НСПВС и/или стероидни инжекции. Той се добавя към предишната терапия с НСПВС (която следователно трябва да бъде продължена) и ефектът му става отчетлив едва след няколко седмици или месеци лечение.
Опитът с други медикаменти, включително метотрексат, е ограничен.

С въвеждането на т.нар. анти-TNF лекарства (наречени биологични агенти), които селективно блокират тумор некрозис фактора (TNF) се явяват нови перспективи в терапията през последните няколко години. Все още няма достатъчно проучвания относно ефекта и/или рисковете на този вид лечение при болни с ювенилни спондилоартропатии.

4. Кортикостероидите се прилагат в кратък курс на лечение при тези болни, които имат по-тежко заболяване. Локални стероиди (очни капки) се използват при лечението на острия преден увеит. При по-тежки случаи са необходими перибулбарни стероидни инжекции или системно приложение на кортикостероиди.

5. Ортопедична хирургия. Основните й показания са ставно протезиране в случаи на тежко ставно увреждане, особено на тазобедрената става.

6. Физиотерапията е съществен компонент на лечението. Тя трябва да започне рано и да се изпълнява рутинно, за да поддържа обема на движение в ставите, мускулната трофика и сила и да предотвратява, ограничава или коригира ставните деформации. Освен това, ако има аксиално засягане, е необходимо раздвижване на гръбнака и провеждане на дихателни упражнения.

От съществено значение е позицията на тялото при почивка. Положението със сгънати ръце и крака може да улесни появата на контрактури. При засягане на врата е препоръчително използването на ниски възглавници.

Кои са страничните ефекти на лекарствената терапия?

Лекарствата, които се използват при лечението на ювенилните спондилоартропатии обикновено се понасят добре. Стомашната непоносимост, най-честият страничен ефект на НСПВС, се среща по-рядко при деца, отколкото при възрастни. НСПВС могат да причинят нарастване на кръвните нива на някои чернодробни ензими, но това се случва рядко при лекарства, различни от аспирина.
Сулфасалазинът се понася относително добре; най-честите странични ефекти са стомашни проблеми, повишение на чернодробните ензими, намален брой на белите кръвни клетки, кожен обрив. Необходими са периодични лабораторни изследвания за мониториране на токсичността.

 
ВРОДЕН ЕКВИНОВАРУС, ПЛОСКО СТЪПАЛО, Х-ОБРАЗНА КОЛЯННА ДЕФОРМАЦИЯ, О-ОБРАЗНА КОЛЯННА ДЕФОРМАЦИЯ

НОРМА И ДЕФОРМАЦИЯ

Понякога родителите се притесняват, че части от тялото на детето са деформирани или недоразвити. При малки деца често това, което изглежда деформация, всъщност е нормално за възрастта и с израстването нещата се подобряват.

1. Много деца се раждат с извити ходила, което всъщност не означава непременно деформация, а е нормално състояние в първите седмици.

 
2. Когато повечето деца прохождат, те стъпват на вътрешната страна на ходилата с разтворени крака. Освен това по ходилата се наблюдава нормално за възрастта струпване на мастна тъкан, което придава плосък вид на стъпалата. Това състояние обикновено е нормално до втората годишнина.

 

3. Краката на малките деца често са извити навън. Тази кривина започва да отзвучава към 18-месечна възраст. Краката бавно се изправят и в крайна сметка малко се изкривяват навътре.

 
4. Огънатите навътре колене (краката са във формата на буквата Х) обикновено се забелязват към 2-годишна възраст и към 5-6-годишна възраст краката се изправят. (Деца с мозъчни увреждания често развиват Х-образна деформация. Затова, когато това състояние на коленете е съпроводено с вдървена походка или други проблеми, изследвайте детето за евентуални мозъчни проблеми)

При всякакви съмнения за деформации на краката трябва да се има предвид и възможно развитие на рахит

 
ТЕЖКА Х-ОБРАЗНА ДЕФОРМАЦИЯ НА КОЛЕНЕТЕ (GENU VALGUM)

Наблюдава се при изправено дете с докосващи се колене. Ако разстоянието между глезените е повече от 7 см при 3-годишно дете или повече от 10 см при 4-годишно дете, много е вероятно да се нуждаете от консултация с ортопед.

 

ВРОДЕНО ЕКВИНОВАРУСНО ХОДИЛО

Еквиноварус е деформация, налична при новородени, при която стъпалото е извъртяно навътре. Свързано е с удебелено и скъсено ахилесово сухожилие, което “опъва” стъпалото в положение шпиц и го кара да се извърти навътре. Обикновено всички кости, ставни връзки и нерви са налични и не са увредени. При започнало навреме и правилно проведено лечение на еквиноварус, децата ще имат крака, които функционират и изглеждат нормално, ще могат да изпълняват всички дейности, свързани с нормалния живот.

Според някои източници еквиноварус е най-често срещаната ортопедична деформация при новородени. Дава се честота на поява от 1:500 до 1:1000. Честотата варира и според регионите, за България е 3:1000. Ако единият родител е имал еквиноварус, вероятността детето да има се повишава до около 2%.

Еквиноварус се развива през време на бременността – през 14 -16 седмица, до 18 по някои източници. Със сигурност се вижда на видеозон през 20-24 седмица.

Причините за появата на еквиноварус все още се изследват. В някои случаи има ясно изразена история в семейството – чичо или леля, родени с еквиноварус, в много други семейството не е и чувало за подобно заболяване. Смята се, че възниква спонтанно, по неясни причини и вероятно се влияе от някаква комбинация от генетични фактори и фактори на средата.

Еквиноварус може да бъде едностранен или двустранен (при двете стъпала). Може да бъде лека или тежка форма. Как изглежда стъпалото на външен вид не е критерий за тежестта на деформацията. Може стъпалото да изглежда много изкривено и извъртяно, а ставата да поддава лесно и само с няколко гипса да се коригира, и обратното. Преобладаващата деформация е еквиноварусната - стъпалцата са извити навътре и надолу. Причината за това е аномалия в развитието на стъпалцовата мускулатура. В по-леки случаи лечението се провежда с налагане на изправителна коригираща левкопластна превръзка, шиниране, налагане ортопедични апарати, а при прохождането носене на ортопедични обувки. По строго показание се предприема ортопедична реконструктивна коригираща операция.

По-рядка деформация е планова лгусната. При нея стъпалцата са извити навън, а сводът им е спаднал. При нелекувани деца стъпалото се обезформя. Походката е тромава и клатеща се.

При деца с еквиноварус има малко по-висока вероятност да има и дисплазия на тазобедрените стави, затова е добре да се обърне специално внимание, да се направят съответните изследвания. Препоръчва се да се направи ехография на тазобедрените стави до 10-тия ден след раждането и при наличие на проблем да се носят профилактични гащички, които според някои ортопеди трябва да са задължителни за всички деца до 3 месечна възраст.

Лечение на еквиноварус – през вековете еквиноварус е лекуван по най-различни методи – различни видове гипсиране, а по-късно и операции. Днес няма единен подход или един утвърден или предпочитан метод. Даже в САЩ детски ортопеди препоръчват различни методи, комбиниращи гипсиране и операции. Много често деца са оперирани съвсем ненужно, или лекувани по други методи неуспешно. Много често се налагат по няколко операции в различни възрасти, като проблемът не се коригира напълно, пациентите продължават да имат оплаквания. Често, разбира се, има и случаи на съвсем сполучливо лечение с операция.

ПЛОСКО СТЪПАЛО

Човешкото стъпало има три свода. Два надлъжни и един напречен. Напречният е между ставите (възглавничките) на І и V пръст, а надлъжните са по външния и вътрешния ръб на стъпалото. Най-висок е сводът по вътрешния ръб на стъпалото.

Здравото стъпало има три опорни точки – петата, ставата на първия и ставата на петия пръст. Много родители се притесняват, че децата им имат плоскостъпие поради това, че имат стъпалце с дебели мастни възглавнички и затова, че ходят разкрачени, стъпвайки върху вътрешния ръб на крачетата си. Това наистина са признаци на плоскостъпие, но не и при малките деца. Кърмачетата до 3-4 годишна възраст имат добре развити мастни възглавнички на стъпалото. Но това е физиологично, “мнимо плоскостъпие”. Достатъчно е да пъхнете пръста си под поставеното на твърда подложка краче на детето и ще се убедите, че свод има. Тази мастна тъкан се редуцира докъм 4-годишна възраст. Дотогава се развиват мускулите и връзките на стъпалото, за да могат да задържат изправената стойка на тялото. Когато проходи малкото дете, поради това че не може да пази добре равновесие, то е по-разкрачено, за да увеличи опората си.

Възможно е до предучилищна и ранна училищна възраст да не се оформи нормално стъпало – т.е. да остане слабо и с повече мастна тъкан или със слаби връзки и недостатъчност на мускулите. Тогава има по-голяма опасност да се развие плоскостъпие.

Първите признаци се появяват с болка и изтръпване. Постепенно намалява хващателната способност на пръстите на краката. Следва спадане на свода след продължителен стоеж или умора и накрая спадането му дори без натоварване. Напредналото плоскостъпие се характеризира с валгизиране на стъпалото (петата се изкривява навън) и обувките се изтриват от вътрешната им страна. Стойката се изкривява и става прегърбена. Появяват се болки в стъпалата, глезените, подбедриците, колената и дори в тазобедрените стави. Болките се засилват след натоварване. Много характерен симптом е износването и кривенето на обувките. Може би това е и първото нещо, което прави впечатление на родителите. Детето "криви навътре" обувките си. Погледнати отзад, те са по-ниски отвъре и това не е от износване, а от смачкване, защото износването на подметката става отвън на петата и отвътре в предната част.
Един от най-старите симптоми е описан още от Хипократ. Понеже вътрешната част на ходилото е по-ниска от нормалната, поради "спадналия" надлъжен свод и "завъртането" на цялото ходило навътре при всяка крачка във фазата на опора отпечатъкът на ходилото ще е по-широк. Колкото е по-тежко състоянието, толкова по-запълнен от вътрешната страна ще е той.

Плоскостъпие може да се развие и когато краката се натоварят (ходене, прав стоеж, носене на тежко) след продължително обездвижване. Така мускулите, които не са били упражнявани са отслабнали и връзките, поддържащи свода на стъпалото се разтягат.

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

След раждането осигурете по-голяма свобода на движение на крачетата, за да се развият правилно мускулите. Не обувайте тесни чорапки, ританките да не са с тесни стъпалца и не слагайте първите месеци обувки.

Не бързайте детето да прохожда преди 10-тия месец, въпреки желанието му. Поради незрелостта на костната и мускулната система може да му нанесете непоправима вреда – плоскостъпие, изкривяване на таза и гръбначния стълб.

Когато детето проходи му изберете подходящи обувки. Те трябва да имат мека и еластична подметка, да бъдат широки отпред, за да може детето свободно да движи пръстчетата си, задната част на обувката да е здрава и твърда, за да задържи петата на детето в правилно положение.

У дома е желателно да не ходи с обувки, а с чехли, тъй като те развиват мускулите, поддържащи свода на стъпалото. Когато детето си почива и обувките не са необходими, сваляйте ги, за да си почиват и крачетата.

Ортопедичните подложки правят мускулите на стъпалото мързеливи. Така че те не са подходящи за начално плоскостъпие. Преди да прибегнете до тях се консултирайте със специалист-ортопед. Дебелата част на подложките трябва да се пада точно под глезена, пред самата пета.

Неправилно е върхът на подложката да повдига средата на свода, както е при много обикновени подложки на пазара, а понякога дори и при подложки с етикет „ортопедични”

Добро решение е родителите да приканват децата си към упражнения, засилващи мускулите на стъпалата. Например: да се търкаля на пода точилка, да се повдигат дребни предмети от земята с пръстите на краката; да се бяга на пръсти; да се скача на въже; каране на колело с пръстите на краката; ходене по външните ръбове на стъпалата; набиране с пръсти на парче плат, на другия край на който е поставена тежест; ходене боси лятото по камениста и дразнеща краката повърхност.

Да се избягва продължително стоене (прави и статични) и да не се прехвърля цялата тежест върху вътрешния ръб на стъпалото. Вътрешният надлъжен свод освен, че е най-висок е и най-нестабилен и спада след редовно натоварване и висока телесна маса. Така се развива или се задълбочава плоскостъпието.

ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ

Гръбнакът е сложна структура, осигуряваща връзка между множество кости - череп, кръстова кост, ребра, гръбначни прешлени. Състои се от 33 прешлена, разделени в отдели както следва:
шиен отдел – 7 прешлена
гръден отдел – 12 прешлена
поясен отдел - 5 прешлена
опашен – 4 прешлена
и структурно е във формата на буквата „S". Той е и информационна „магистрала", по която на ден минават безброй нервни импулси. Може да се каже, че гръбначният стълб е най-важният компонент от опорно-двигателния апарат.

 

Гръбначния стълб има специфични извивки при възрастния човек – лордози (изпъкнали напред) и кифози (изпъкнали назад):
шийна лордоза
гръдна кифоза
поясна лордоза
кръстцова кифоза

Тези извивки имат важно значение във връзка с изправеното положение на тялото, играят амортизираща роля, като омекотяват натоварванията върху костите във вертикална посока.

Формата на гръбначния стълб търпи промени по време на човешкия живот. При раждането е налице само гръдната кифоза, в последствие с изправянето на главата се формира шийната лордоза, а поясната лордоза се развива след прохождане на детето. С напредване на годините и остаряване на организма лордозите намаляват и изчезват – старческа кифоза.

Това е причината да следим постоянно неговото състояние. За съжаление този така важен компонент на човешкото тяло е доста податлив на деформации и травми. Проблемите с деформациите на гръбначния стълб са възникнали още в древността, а сега започват да се задълбочават поради заседналия начин на живот и неестествените пози, които заемаме всеки ден (ако се замислим 90% процента от времето си модерният човек прекарва седнал). Съществуват три основни вида гръбначни изкривявания: сколиоза, кифоза и лордоза.

 СКОЛИОЗА

Сколиотичната болест представлява трайно изкривяване на гръбначния стълб встрани. Среща се в детска възраст, като по-често се засягат момичетата.

В 85 % от случаите причината не е напълно изяснена. Съществуват различни теории:

- дисплазична теория, според която заболяването се дължи на неправилно развитие на мускулно-връзковия апарат на гръбначния стълб;

- нарушена обмяна на мукополизахаридите, при което се размекват епифизните зони на растежа в областта на залавяне на междупрешлените връзки. Това довежда до подхлъзване на апофизите на телата на прешлените и до възникването на сколиоза;

- генетична теория, според която заболяването се дължи на наследствени причини.

В останалите 15 % причините биват:

1. Неструктурни (функционални) – налице е временна сколиотична деформация, която възниква, напр. при различна дължина на долните крайници, при мускулен спазъм и др. След отстраняване на причината гръбначният стълб се изправя.

2. Структурни – налице е изкривяване на гръбначния стълб, което се дължи на: вродени аномалии на прешлените (напр. клиновидни прешлени), церебрална парализа, полиомиелит, неврофиброматоза, мускулна дистрофия, синдром на Марфан и др.

Видове: Според времето на появата й идиопатичната сколиоза бива:

- инфантилна форма – възниква до 3 годишна възраст, по-често при момчета;

- ювенилна форма – появява се между 3 и 10 годишна възраст;

- адолесцентна форма – възниква след 10 годишна възраст;

Налице е дъгообразно изкривяване с една, две или повече кривини. Телата на прешлените се усукват в областта на изкривяването. Ребрата са разтворени откъм изпъкналата страна и приближени откъм хлътналата страна. Появява се ребрена гърбица (гибус).

Органите в гръдния кош (сърце, бели дробове) се разместват. Получават се фоброзни промени откъм вдлъбнатата страна, а откъм изпъкналата страна настъпват емфизематозни промени. Дишането се затруднява.

Гръбначният стълб е дъгообразно изкривен. Кривата най-добре се вижда, когато детето се наведе напред и при това положение се огледа контурът на гърба му.
Едното рамо стои по-високо от другото, талията от едната страна е изгладена. Едната половина на таза е по-високо разположена от другата. При оглед отпред се установява асиметрично разположение на гръдните жлези при момичетата, а при оглед отзад прави впечатление асиметричното разположение на лопатките.

В повечето случаи при лека сколиоза болните нямат оплаквания. Може да се появи лесна умора, нарушена походка, болки в гърба. При тежка сколиоза възникват симптоми от страна на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната системи поради разместването на органите в гръдния кош.

Сколиозата може да бъде в шийно-гръдния отдел, в гръдния, в гръдно-поясния и в поясно-кръстцовия. Най-често изкривяването е в гръдния отдел.

В зависимост от това с колко градуса се увеличава изкривяването на година се различават:

- сколиоза със злокачествено прогресиране – кривината се увеличава с повече от 7 º годишно;

- сколиоза с доброкачествено прогресиране – кривината нараства с по-малко от 7 º годишно.

Прогресирането на сколиозата спира със завършването на растежа на гръбначния стълб към 15 годишна възраст. Някои считат, че и след това деформацията нараства с 1 º годишно.

В зависимост от ъгъла на изкривяването сколиозата бива 4 степени:

І степен: ъгълът на изкривяването е до 10 º. Прешлените още не са усукани.

ІІ степен: ъгълът на сколиозата е от 10 º до 25 º. Налице е завъртане (торзия) на прешлените.

ІІІ степен: ъгълът на изкривяването е от 25 º до 50 º. Налице са всички симптоми, характерни за сколиоза. Има ребрена гърбица.

ІV степен: ъгълът на сколиозата е над 50 º. Налице е тежка деформация на гръбначния стълб.

Лечение: При изкривяване от І-ва и ІІ-ра степен се провежда консервативно лечение – изправителна гимнастика, коригиращи гипсови корсети, електростимулация на мускулатурата от изпъкналата страна. Често при лека сколиоза се провеждат само периодични прегледи и се следи дали състоянието прогресира.

Оперативно лечение се налага при тежки и прогресиращи сколиози. Прилага се при деца над 12-13 годишна възраст, когато растежът на гръбначния стълб е почти завършен. Използват се различни методи – метод на Котрел – Дюбосе, метод на Зилке и др.

Прогнозата при лека степен на сколиоза е добра. По-неблагобриятна е при пациенти с тежка степен на сколиоза. При тях възникват тежки функционални нарушения на сърдечно-съдовата, белодробната, нервната системи поради разместването на органите в гръдния кош.

КИФОЗА

Кифозата е деформация на гръбначния стълб, която се характеризира с неестествена извивка на гръбнака в горната му част, което води до появата на гърбица (както и на скъсяване на дължината на гръбнака). Кифозата също може да бъде вродена или придобита. В повечето случаи вродената е по-тежката форма на заболяването и е придружена със структурни изменения на гръбнака, а лечението е чрез поставяне на корсет до края на пубертета или оперативно (вродената деформация може и да е в по-лека форма).

Придобитата кифоза е по-лека от вродената. Причините за нея са:
- прекарано тежко заболяване (рахит и др.);
- недохранване в ранна детска възраст;
- слаба гръбна мускулатура;
- неправилна стойка и позиция на седене в т. нар. "порочна поза";

Понякога придобитата форма също води до структурни изменения на гръбнака, но в по-леките й форми е лечима чрез физиотерапия, плуване и правилна стойка.

ЛОРДОЗА

Лордозата е изкривяване на гръбнака в неговата лумбална област (кръста), като прешлените са извити към корема. При тази деформация се усещат болки в областта на кръста и дискомфорт при седене в правилна позиция, чисто визуално се получава изпъкване на корема. Най-честа причина за лордозата е неправилна позиция на тялото и слаба абдоминална мускулатура или твърде скъсена мускулатура на кръста, а заболяването може да бъде и вродено. Структурни изменения на прешлените не се наблюдават толкова често, колкото при сколиозата и кифозата. Лечението е предимно чрез физиотерапия, плуване и стречинг.

Важно е да се знае, че гръбначните изкривявания в повечето случаи са лечими, но също така повечето хора не знаят че ги имат, така че ако имате съмнения, най-сигурният начин е просто да се консултирате със специалист ортопед. Често лечението се провежда с физоиотерапевтични упражнения, масажи, стречинг, плуване и не на последно място коригиране на стойката в изправено положение и седеж.

РАХИТ

Рахитът е болест, която се развива у децата при недоимък на витамин-Д. При възрастни лица този недоимък причинява остеомалация (размекване на костната тъкан).

Витамин-Д се образува в кожата при облъчване с ултравиолетови лъчи или се приема с храната. Той увеличава всмукването на калция и фосфора в червата и намалява елиминирането им от организма. Основната причина за недоимък на витамин-Д е недостатъчно излагане на децата на ултравиолетово облъчване и недостатъчен прием на витамина с храната.

Витамин-Д се съдържа най-много в рибеното масло, по-малко - в рибата, черния дроб, яйцата, млечните продукти. При хронични чревни заболявания той не може да се всмуква достатъчно добре.

Недоимъкът на витамин-Д предизвиква намаляване на съдържанието на калций и фосфор в организма, поради намаленото им всмукване и повишеното им елиминиране. Този недоимък нарушава функциите на различните органи и системи, най-вече на костите, които се деминерализират, стават меки и лесно се деформират.

Болестта най-вече започва в кърмаческа възраст, като недоносените деца боледуват по-често, по-тежко и по-продължително. Децата са неспокойни с нарушен сън. Появяват се чести изпотявания. Най-ранните костни изменения се откриват по черепа. Ръбовете на черепните кости в областта на фонтанелите омекват, а затварянето на фонтанелите се забавя. Челните и теменните части на черепа изпъкват силно. Долната челюст изостава с развитието си и захапката става дълбока.

Характерен ранен признак на рахита е и задебеляването на ребрените хрущяли в областта на залавянето им за гръдната кост (стернума). Те изпъкват под кожата и образуват т.н. рахитична броеница. Поради намалената минерализация ребрата са меки и огъваеми. Гръдният кош се сплесква странично, в долната част се разширява, а в горната се стеснява. В по-тежки случаи гръдната кост силно изпъква напред. Гръбначният стълб в поясната си част изпъква напред и образува рахитична гърбица, а понякога настъпва и странично изкривяване т.н. рахитична сколиоза. По-късно се установяват деформации на крайниците. Китките и глезените надебеляват. Краката се изкривяват О-образно, по-рядко Х-образно.

Постоянен признак на рахита е отслабването на мускулния тонус и свързващия апарат на ставите. Болните деца са в състояние да извършват движения в голям обем (например, лежейки по гръб те могат да докоснат главата си с крака си и дори да го преметнат зад врата). Поникването на зъбите закъснява, те често са деформирани и лесно се развалят. Съществува склонност към запек, диспепсия/ пневмония.

Лечението на рахита и остеомалацията се извършва с високи дози витамин-Д, калциеви препарати и ултравиолетово облъчване. Назначава се подходяща диета с достатъчно съдържание на калций, фосфор, витамини (продукти от млечен произход, яйца, моркови, плодови и зеленчукови пюрета). Витамин-Д се прилага в инжекционна форма или в желатинови капсули, както и в течна капелна форма, приемана през устата.

Профилактиката на рахита започва още преди раждането. Бременните трябва да приемат витамин Д през последните месеци на бременността, да включват в храната си пресни плодове и зеленчуци. Новороденото още на третата - четвъртата седмица трябва да се извежда навън, на свеж въздух. Важно е достатъчното кърмене, защото кърмата съдържа в правилно съотношение калции и фосфор. В края на първия или втория месец след раждането се дава витамин Д самостоятелно или във вид на обогатено мляко. Едновременно се провежда облъчване с ултравиолетови лъчи.

По показание профилактично се назначава допълнително витамин Д.

 
АУТИЗЪМ

Това заболяване е описано още 1943 г. от детския психиатър Leo Kanner. Аутизмът, наричан също аутистично разстройство, се появява в ранното детство, обикновено преди 3-годишна възраст. Аутизмът пречи на децата и младежите да общуват нормално с другите хора и засяга почти всеки аспект от тяхното социално и психологическо развитие.

Аутизмът се характеризира основно с:
- липса на контактност, т.е. затвореност в себе си. Това много го приближава до характеристиките на шизофренията и затова често аутизмът се разглежда като форма на шизофрения в ранна детска възраст, при липса на налудни идеи и мисли.
- липса на общуване с поглед, гукане, реч - именно засягането на мисловните способности и специално на символното мислене са причина да не се изгради речева комуникационна способност, а оттук и способността за формиране на налудни идеи и мисли (за да има мисъл, трябва да съществува език).
- недостатъчност на комуникацията, социализацията и символната игра.

Самият Каннер характеризира аутизма с два неизменни критерия:
- изключителна самотност - невъзможност да се създаде контакт дори и с родителите.
- стремеж към неизменност - характеризира се с поява на тревога при всяка промяна на околната среда.

Изследователите не са сигурни от какво точно се причинява аутизъм. Няколко изследвания допускат, че аутизмът може би се причинява от комбинация от биологични и свързани с обкръжението фактори, включително вирусна инфекция преди раждането, проблеми с имунната система, генетични фактори. Много публикувани вече научни изследвания подчертават възможната връзка между аутизъм и ваксините за дребната шарка, заушката и рубеолата. До днес няма достатъчно събрани доказателства за наличието на такава връзка.

Изследванията на семейства и близнаци допускат генетична връзка при разстройството. За учените е много важно да установят ген, отговорен за аутизма, ако такъв съществува, защото това знание ще даде на лекарите нови инструменти за диагностициране на разстройството и ще помогне на изследователите да изобретят нови, генно-базирани терапии.

Някои изследвания откриха, че мозъкът на хора с аутизъм може да функционира различно от мозъка на тези, които се приемат за “нормални”. Изследването допуска, че абнормното забавяне в развитието на мозъка преди раждане може да причини аутизъм. Предмет на изследванията е и как свързаните с аутизма проблеми при развитието на мозъка могат да се отразят по-късно на поведението в детството.

Биохимията в мозъка също може да играе роля при аутизма. След като нормалният мозък се изгради, нивото на серотонина в него спада. При някои деца с аутизъм нивото на серотонина не намалява. Изследователите се опитват да открият доколко това се случва само при деца с аутизъм и доколко няма намесени и други фактори.

Тъй като растежът на мозъка може да бъде засегнат през ранното детство, лечението на аутизма има голям шанс за успех, ако започне колкото може по-рано. Във връзка с това - когато дете с аутизъм е лекувано рано, цената на продължителното лечение значително се намалява.

Услугите и видовете лечение, които могат да помогнат на децата и младежите с аутизъм и техните семейства включват:

• Тренинг в комуникационни, социални, обучителни умения и умения за самопомощ.

• Програми, в които деца помагат в обученето на деца с аутизъм.

• Обучение на родителите.

• Медикаменти за редуциране на симптомите, свързани със самонараняващо поведение, криза, трудности с храненето, проблеми с вниманието.

Когато услугите са започнали скоро след диагностицирането на аутизъм, езикът на детето, социалните и академичните способности и умения могат значително да се подобрят. От друга страна, някои деца и младежи не отговарят добре на лечението и може да имат негативни странични ефекти от медикаментите за аутизъм. Сегашни изследвания предполагат, че някои от новите антипсихотични лекарства могат да имат по-малко странични ефекти от конвенционалните лекарства, но повече изследвания са необходими, преди експертите да могат да определят някои сигурни подобрения в сравнение с традиционното лечение.

СИНДРОМ НА АСПЕРГЕР

Синдрома на Аспергер носи името на д-р Ханс Аспергер, австрийки педиатър, който го е описал през 1944. Предполага се, че пациентите с Аспергер имат по-висок интелектуален капацитет, страдайки от по-нисък социален такъв. Терминът "Синдром на Аспергер" е бил въведен чак през 1981 от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер не е била широко известна дълго време.

Общи характеристики

Като други състояния, класифицирани в спектърна на аутистичните заболявания, синдрома на Аспергер е на строга полова основа -- момчетата в момента представляват 75 процента от диагностицираните. Във всеки случай, тази статистика може да не е напълно правилна, тъй като момичетата са значително по-изложени на различни социални ситуации и следователно имат по-голям шанс да се научат да имитират не-аутистите и да се държат "нормално".

Не-аутистите -- наричани невротипични (neurotypicals -- NT), от хората в аутистичния спектър, които отказват думата "нормален" -- могат лесно да разберат чувствата на другите. Повечето хора могат да съберат значителна информация за емоционалните състояния, базирана на "улики" от средата или от езика на тялото на другия човек. Хората с аутизъм са сравнително слаби в тази способност. За тях е трудно или невъзможно да "четат между редовете".

Синдрома на Аспергер може да включва силно и завладяващо ниво на съсредоточаване върху неща, често характеризирани като специални (или странни) надарености: един човек може да бъде завладян от професионалната борба през 50-те, друг от националните химни на африканските диктатури или от строене на модели от клечки кибрит. Често срещани интереси са видовете транспорт (например влакове), компютри и динозаври. Тези интереси са често придружавани от необичайна способност да се задържа и припомня енциклопедично количество информация по любимата тема.

Когато специалните интереси съвпадат с материална или обществено полезна работа, човек със синдрома често може да води "доходен" живот. Например децата завладяни от морската архитектура могат да израстнат като завършени корабостроители. В преследване на тези интереси, човек с Аспергер често показва изключително здрав разум, ясно съсредоточаване и перфектна памет. Ханс Аспергер наричал своите млади пациенти "малки професори", заради факта, че тринадесетгодишните имали изчерпателност и нюанс на разбиране в тяхната област на интерес, като университетските професори.

Хората със синдрома имат емоционален отзвук силен колкото, или дори повече от този на повечето хора, въпреки че това, което го причинява може да не е винаги същото. В тях липсва (или се развива бавно) вродената възможност да възприемат емоционалните състояния на други и да изразяват своето собствено емоционално състояние посредством езика на тялото, израза на лицето или начина, по който повечето хора го правят.

Това води до много проблеми през детството или зрялата възраст. Децата са често мишена на училищните побойници заради тяхното идиосинкратично поведение, език и интереси и поради тяхната ниска или закъсняла възможност да възприемат и отговарят на невербални знаци, предимно в ситуации на междуличностни конфликти.

Както и повечето надарени деца, децата с Аспергер често биват погрешно квалифицирани от учителите като "проблемни" или "с лошо представяне", но реалността е, че те имат изключително ниска търпимост и мотивация за това, което възприемат като "обикновенни" или "посредствени" задачи, и често по-скоро бленуват за тяхната си вселена, отколкото да работят върху поставената задачa.

Когато учител попита дете със синдрома, "Кучето ли ти изяде домашното?", детето ще остане тихо, опитвайки се да разбере, дали трябва да обясни, че няма куче или че кучетата не обичат хартия като цяло. Детето не разбира какво пита учителя, не може да достигне до това, което има в предвид той, до факта, че изразът има не-буквално значение, и е изправено пред въпрос който за него има значение колкото "Ледникът в библиотеката подскача ли днес?". Учителят може да направи извод, че детето е арогантно, злобно и недисциплинирано. Детето седи безмълвно, чувствайки се обезсърчено и сгрешило.

Някои пациенти страдат от някаква степен на сензорно претоварване и може да са патологично чувствителни към силни шумове или миризми, или може да не обичат да бъдат докосвани -- например някои деца показват силна неприязън към докосване на главата или косата им. Фактора "сензорно претоварване" може да изостри някои проблеми на децата в училище, където нивата на шум в класната стая може да станат почти непоносими за тях.

Много от хората със синдрома са частично "слепи за лица" (имат проблеми със запомнянето на лица) и често са непохватни. Някои трябва да обмислят социалното си поведение предварително (примерно, когато вървят по оживен тротоар и трябва да не се блъскат в хората).

Социално взаимодействие и познавателен модел

Синдрома на Аспергер може също да доведе до проблеми с нормалното социално взаимодействие между връстници. По време на детството или юношеството, това поражда трудности за детето, как да интерпретира едва доловимите социални знаци - то може да бъде отлъчено от връстниците си, като това води до социална жестокост. Дете със синдрома често е объркано какъв е източникът на тази жестокост, незнаейки какво е направило "грешно". Социалното отчуждение на някои хора е толкова силно през детството, че те създават въображаеми приятели за компания.

Синдрома на Аспергер едва ли гарантира нещастен живот. Често силната насоченост и склонността да се правят нещата логично, характеристики на синдрома, ще осигурят високо ниво на компетентност в сферата на интерес. Въпреки трудностите си със социалното взаимодействие, много хора притежават уникално и рядко срещано чувство за хумор и дарба за писане. Докато много хора със синдрома на Аспергер вероято няма да имат живот окачествен като "успешен" по нормалните стандарти -- има някои, който ще останат сами през целия си живот -- възможно е за други да намерят разбиращи хора, с които да имат тясна връзка. Много аутисти имат деца, в такъв случай децата могат да бъдат невротипични или да имат смущения от аутистичния спектър. Много аутисти не са сигурни в техният аутизъм, защото леките форми на аутизъм са много грешно възприемани и често недиагностицирани или грешно диагностицирани от медиците.

 
СИНДРОМ НА РЕТ

Рет Синдромът е комплексно неврологично заболяване, засягащо най-често момичетата. Макар, че симптомите на Рет Синдрома могат и да не бъдат очевидни. Първоначално, те са на лице при раждането и стават по-очевидни през втората година. Хората с Рет Синдром са пълни инвалиди и изцяло зависят от другите относно всичките си житейски нужди.

Синдромът е съвкупност от особености, които се срещат заедно при описанието. на здравното състояние.Образецът от характеристики, свързани с Рет Синдрома са били описани за първи път през 1966 г. От австрийския лекар проф. Андреас Рет.

Рет Синдромът е с генетичен произход.Възможно най-честата генетична причина за пълната интелектуална и физическа инвалидност при момичетата се среща обикновено веднъж на 10 000 родени момичета. Неотдавна беше открито,че голяма част от хората с Рет Синдром имат мутация или грешка в гена МЕСП 2 на Х-хромозомата.

Рет Синдромът се диагностицира чрез клинична диагностика. Търсят се признаци и се следи поведението.В много случаи и диагнозата се потвърждава чрез генетичен тест.

Пo-типични признаци:

- Кратък период в ранното детство, когато детето изглежда, че е постигнало нормален или близък до нормалния прогрес.

- Период на стагнация в развитието от приблизително в края на първата година, който се запазва до настъпването на регресия.

- Период на регресия, когато говорните умения и движенията на ръцете намаляват. Наблюдава се между 9-ия и 30-ия месец приблизително.

- Развитие на повтарящи се движения на ръцете (стискане, тупкане, пляскане, чукане, движение на устата).

- Поява на негъвкавост, затрудненост или нетипичност в позите (положенията) или походката.

- Нормална обиколка на главата при раждането, но забавен растеж на същата между два месеца и четири години, приблизителна възраст.

- Липса на друго заболяване, синдром или увреждане се обяснява от дадените по-горе особености.

- Епилепсия: над 50 % от хората с Рет Синдром имат някаква форма на епилепсия понякога.

- Увеличение на мускулния тонус с възрастта. Мускулите стават все по-твърди, но негъвкави, ставите се деформират и може да се стигне до непригодност на мускулите.
- Неустойчива походка (около половината от хората с Рет Синдром достигат самостоятелна подвижност).

ШИЗОФРЕНИЯ

Обратно на разпространеното вярване, шизофренията не е „разцепена или множествена личност“. И въпреки, че хората с шизофрения често са представяни като насилници по телевизията и радиото, това е рядко срещано. Шизофренията е едно от най-увреждащите и мъчителни разстройства. Също както ракът е свързан с различни заболявания, множество изследвания сега сочат, че шизофренията е по-скоро група от заболявания, отколкото една болест.

Обикновено шизофренията започва в късната младежка възраст или ранната зрялост. Изследователите откриват генетична връзка при отключването на шизофрения. Дете, което има един родител с шизофрения, има 10% по-голямa вероятност да отключи шизофрения, докато при деца със здрави родители този риск е 1%. Сега изследванията показват неспецифични нарушения, както в мозъчната структура, така и в биохимичната активност. Изследователите също така са склонни да се съгласят, че влиянието на обкръжението също има участие при развитието на шизофрения.

Симптоми: „Психотичните“, или „позитивните“ симптоми включват налудности (странни мисли, които нямат своето основание в реалността и не подлежат на корекция с рационални аргументи); халюцинации (чуване на гласове, виждане на несъществуващи неща, преживяване на усещания като изгаряне, които нямат източник); разпокъсано мислене (фрагментирано, без вътрешни връзки, понякога налудно говорене).

Други, „негативни“ симптоми, включват социално оттегляне, силно изразена апатия, намалена мотивация, притъпена емоционална експресия.

Лечение: Хора с шизофрения често се нуждаят от медикаменти за контролиране на най-притесняващите симптоми на болестта. Антипсихотичните медикаменти помагат за достигане на биохимичния баланс до нивото на нормалното. Новите лекарства могат също така да бъдат ефективни за негативните симптоми като социално оттегляне, изразена апатия и понижена емоционална експресия.

След като тези симптоми се поставят под контрол, психотерапията и групите за взаимопомощ могат да помогнат на хората с шизофрения да научат как да подобрят социалните си умения, да се справят със стреса, да разпознават ранните предупредителни сигнали на идващ епизод, да удължат периодите на ремисия. Също така групите за подкрепа на членовете на семействата и семейната терапия могат да дадат на членовете на тези семейства по-добро разбиране за болестта и да им помогне да изразяват повече състрадание и да оказват повече подкрепа, които играят съществена роля в процеса на възстановяване. Добрата новина е, че повечето от хората с шизофрения могат да работят, да живеят самостоятелно в общността или с техните близки и да се радват на приятели, ако получават подходящо лечение. Лечението на шизофренията според някои изследвания може да е успешно при 60% от случаите.

 ЕПИЛЕПСИЯ

Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се изразява с повтарящи се краткотрайни пристъпни периоди на двигателни и/или психични промени вследствие едновременна възбуда на голям брой мозъчни неврони (нервни клетки).

В основата на епилепсията лежат два причинни фактора:

1. Наследствено-обусловена готовност на мозъчните клетки, поради нарушение на обмяната им, понижаващо прага на възбуждане на неврона.

2. Формиране на епилептично огнище, с локална промяна във функционалното състояние на група неврони, които дават разреди с много висока честота и относително ниска амплитуда (епилептични неврони).

Епилептичното изменение на невроните настъпва в резултат на различни мозъчни увреди. Някои от тези увреди са трайни и окончателни (прекарана травма по време на раждане, възпаление на главния мозък (енцефалит), интоксикация). Други увреди се дължат на прогресиращи мозъчни тумори, съдови хронични възпалителни и дегенеративни процеси в мозъка.

Епилептичното огнище се образува в съседство с увредения, некротизирал и цикатризирал участък, който е заменен с пълноценна мозъчна тъкан.

Огнищната епилепсия, при която е ясно или се подозира огнището на увреда и се знае причинният фактор, се означава като симптоматична епилепсия.

Факторите за възникване на епилепсия могат да се съчетават в различни съотношения. Невинаги мозъчните травми и възпаления довеждат до епилептични прояви.

При групата болни от генуинна (есенциална) епилепсия рязко преобладава наследственият фактор, тогава мозъкът реагира като едно дифузно (разлято) епилептично огнище.

Болестните прояви на епилептичните пристъпи са разнообразни. Съгласно приетата международна класификация епилептичните припадъци се делят на две групи: генерализирани (общи) и фокални (огнищни).

Епилептичните неврони от огнището имат тенденцията да разпространяват възбудния процес, въвличайки все повече неврони в синхронни разреди, т.е. - един огнищен епилептичен припадък може да се генерира и да обхване цялото тяло със загуба на съзнанието.

Според разположението на епилептичното огнище, най-често срещаните фокални пристъпи са:

1. Двигателни (моторни) Джаксънови пристъпи. Огнището е в челния мозъчен дял. Проявяват се с едностранни гърчове на лицето и/или на ръката, по-рядко на краката. Понякога остават ограничени в определени мускулни групи, а друг път се разпространяват по едната телесна половина.

2. Сетивни Джаксънови пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се с краткотрайни пристъпи на болка, изтръпване, мравучкане в различните участъци на кожата на противоположната телесна половина.

3. Психомоторни пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се внезапно с дълбока промяна на съзнанието, извършване на елементарни неадекватни действия - събличане, уриниране, тичане.

Генерализираните припадъци винаги протичат със загуба на съзнанието.

Най-важните от тях са:

1. Голям епилептичен припадък (гран мал) - най-честата и типична проява на епилепсията. В хода на припадъка се различават четири фази: предвестници, аура, гърчове и следприпадъчно състояние. Предвестниците са главоболие, раздразнителност и отпадналост, минути или часове преди припадъка. Аурата, или началото на припадъка, може да бъде сетивен или моторен Джаксънов гърч или халюцинация. Самият гърч започва най-често с вик, рязко падане (често с нараняване), спиране на дишането, бледност с последващо посиняване. Зениците са широко отворени и не реагират на светлина. Това трае секунди до половин минута. Дишането постепенно се възстановява. На устата се появява пяна, често кръвениста поради прехапване на езика. Възможно е и изпускане по малка нужда. Съзнанието постепенно се прояснява.

2. Малък епилептичен припадък (пти мал). Среща се по-често у деца и се изразява в моментна загуба на съзнанието, с втренчване, без падане и без гърчове.

Понякога при деца болни от менингит или тетанус, състоянието може погрешно да бъде взето за епилептичен припадък

Лечението на епилепсията е строго индивидуално и се провежда под внимателен и непрекъснат лекарски контрол. То е продължително и се прекратява след едва тригодишна ремисия (прекратяване) на заболяването. Болните в ремисия обаче остават под диспансерно наблюдение.

 

АФАЗИЯ

Афазията представлява езиково нарушение - загуба или увреждане на способността да се създава езикова продукция и/или да се разбира чужда реч. Причинява се от специфична мозъчна увреда, най-често в езиковите центрове на мозъка (зона на Брока и зона на Вернике), които са локализирани в лявото мозъчно полукълбо, макар че съществуват твърдения, според които при малка част от хората, част от езиковите функции се осъществяват и от дясната хемисфера. Увреждането на тези езикови структури може да бъде причинено от инсулт или от травматични увреждания на мозъка. Афазията също може да се развие и постепенно при туморни образувания в мозъка. В зависимост от областта и обема на увредата някои от афатиците например биха могли да говорят, но не и да пишат или обратно; или пък да разбират добре чужда реч, но самите те да се затрудняват да се изкажат. Нарушението може да се прояви и в различни нарушения на способностите за четене, писане или разбиране.

Афазията може да е съпроводена с различни речеви разстройства, като дизартрия или апраксия, които също са резултат от увреждането на мозъка.

Когато мозъчното поражение настъпи при малки деца е възжоно мозъкът да се преустрои, използвайки различни области за говорна продукция и да възстанови нарушената функция. В това отношение мозъкът при възрастните индивиди е чувствително по-малко "пластичен".

Съществуват много инструменти и методики за диагностика на афазията, при които в различна степен се обхващат основните компоненти на езика и комуникацията.

Съществуват множество класификационни модели, но най-популярни са този на Лихтхайм- Вернике и на Лурия, които до голяма степен корелират.

Класификация по Лихтхайм-Вернике

Кортикална моторна афазия (афазия на Брока). Тя е най-често срещана. Увреждането е във фронталния дял на мозъка. Обикновено речта се характеризира с къси, но смислени фрази, които обаче се продуцират с голямо усилие. Наблюдава се и нарушена плавност на речта. Хората с такова увреждане често пропускат предлози, съюзи, глаголи, окончания за лице и число. Най-често разбират добре чужда реч. Осъзнават езиковото си нарушение и това им причинява сериозна емоционална потиснатост. Характерно за тях е и наличието на левостранна хемиплегия или парализа на дясната ръка или крак, поради това, че лявото мозъчно полукълбо контролира дясната половина на тялото.

Кортикална сензорна афазията (афазия на Вернике). Поражението е в темпоралния (слепоочния) дял на лявото мозъчно полукълбо. При страдащите от тази афазия е характерна речева продукция, характеризираща се с дълги, но безсмислени фрази (речева салата), изобилие от излишни думи и дори продуциране на нови "думи". Индивидите с афазия на Вернике срещат сериозни трудности в разбирането на речта и поради това често не осъзнават и собствените си грешки. При тях обикновено не се наблюдават нарушения в движенията на тялото, понеже локализацията на увредата не е в близост до дяловете, контролиращи телесните движения.

Транскортикална моторна афазия. Увреждането е в префронталната (предна челна) зона на лявото мозъчно полукълбо. Характеризира се с подчертана липса на речева инициатива, изключително ограничени изразни средства, без да е нарушена граматическата структура. На въпроси отговарят с лаконични отговори, често съдържащи част от думите на въпроса, поради липсата на желание да създава собствена речева продукция. Същото се наблюдава и при писмената реч. Писането под диктовка не е засегнато. Напълно е запазено разбирането на чужда реч.

Транскортикална сензорна афазия. Мозъчното поражение е в средно-темпораните (средно-слепоочни) отдели на лявото мозъчно полукълбо. Нарушено е както генерирането на собствена, така и разбирането на чужда реч. Обикновено е съхранено разбирането само на отделни думи. Няма нарушение на артикулацията или плавността на речта, но тя изобилства от граматически неточности, модифицирани или неточно употребени думи. Понякога речта е почти неразбираема. При спонтанно писане се наблюдава същото. Повторната реч не е нарушена, стига да разберат, че се изисква да повтаря. Въпреки че е повтарянето е прецизно, не разбират смисъла на това, което са повторили.

Проводникова афазия. Поражението е в горно-темпоралните отдели на лявото мозъчно полукълбо. Спонтанната реч е до известна степен запазена, но тотално нарушена е повторната реч. Разбират смисъла на фразата, но не могат да я повторят буквално. Наблюдават се и затруднения в назоваването на показани предмети.

Аномия. Макар че в оригиналния модел на Лихтхайм-Вернике такава категория не присъства, често е добавяна от някои автори като част от класификацията. Увреждането е в задно-темпоралните отдели на лявото мозъчно полукълбо. Единствената проява е нарушената способност за назоваване на предмети. Страдащият от аномия не може да си спомни наименованията на предметите и компенсира с описание на тяхната функция. Например: "онова което реже", вместо "нож".

Класификация по Лурия

Еферентна моторна афазия = кортикална моторна афазия по Лихтхайм-Вернике

Аферентна моторна афазия

Динамична афазия = транскортилална моторна афазия по Лихтхайм-Вернике

Сензорно-акустична афазия = котрикална сензорна афазия по Лихтхайм-Вернике

Акустико мненстична афазия = транскортикална сензорна афазия по Лихтхайм-Вернике

Семантична афазия

 
ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ

Вроден дефект е медицинско състояние, което е налице по време на раждане. Вродените дефекти могат да бъдат в резултат от генетични дефекти, на вътрематочната среда, на смесица от двете или на неизвестни фактори. Вроден дефект може да бъде открит при раждането, преди раждането или много години след него. Вроден дефект може да има незначителни или смъртоносни последствия.

Вродените дефекти могат да бъдат наричани болести, дефекти, разстройства, аномалии или генетични различия. Тези значения се припокриват донякъде, но използването им зависи и от оценка на вредността на състоянието. Например, хората може да не са на едно мнение дали определена физическа аномалия трябва да бъде наречена вроден дефект или просто малка вродена аномалия.

Има три главни видове вродени дефекти:
- вродени физически аномалии;
- вродени грешки в метаболизма;
- други генетични болести;

ВРОДЕНИ ФИЗИЧЕСКИ АНОМАЛИИ

Към разнообразието от вродени физически дефекти спадат цепнатото небце, цепнатата устна, свързани пръсти, аномалии в броя на пръстите, липсващи или деформирани крайници, аномалии на гръбнака.

В много случаи причината за поява на някакъв дефект остава неразкрита. Сред известните са:
• Недохранване в ранните периоди на бременността. Смята се, че това е една от причините за цепнатата устна и небце.
• Наследственост (генетични дефекти). Някои от малформациите се наблюдават с повишена честота в дадена фамилия. Например, ако единият родител е роден с шест пръста, има голяма вероятност това да се наблюдава и при неговите деца. Понякога някой от родителите може само да носи гените за дефекта, но при него да не са проявени. При някои генетични заболявания, за да се прояви дефектът, е нужно съответния ген да се предаде и от двамата родители. Ето защо такива проблеми е по-вероятно да се наблюдават при деца от близкородствени бракове, където и майката, и бащата носят подобни гени.
• Лекарства, химикали, пестициди и отрови. Първите 3 месеца от бременността са изключително важни за формирането на органите на плода и през този период всяко токсично вещество може да предизвика малформации в развитието. Преди употребата на лекарства и препарати прочетете внимателно дали са подходящи за бременни.
• Рубеола през първите 3 месеца на бременността. Заболяването се предизвиква от вирус, който нанася тежки поражения на плода.
• Родилки над 40-годишна възраст са с по-голяма вероятност да родят бебе със синдром на Даун – генетично заболяване, което ще бъде разгледано в отделна глава.

Цепната устна, цепнато небце

 

Заешката устна е едностранно или двустранно цепната горна устна, съпроводена или не от цепка на челюстта. При цепнатото небце имаме цепнатина на небцето, което разделя устната кухина от носа.
Бебета с такива деформации обикновено се затрудняват да сучат и могат да се задавят, тъй като течността преминава от устата в носа. Най-доброто време за хирургична корекция обикновено е между 4 и 6 месец за устната и около 18 месец за небцето. Дори след корекция на дефекта е възможно да се появят проблеми с говора.

Срастнати пръсти. Аномалии в броя на пръстите

Някои деца се раждат с два или повече пръсти срастнали заедно. Това по принцип не причинява големи трудности при използване на ръката. Проблемът обикновено се отстранява хирургично.
При аномалиите в броя на пръстите най-често е налице допълнителен палец или кутре. Когато имаме допълнителен пръст на крака, който е разположен странично, се налага оперативното му отстраняване, за да може детето да ползва обувки.

 

Недоразвити или липсващи крайници

Някои лекарства, приемани в ранните етапи на бременността могат да доведат до раждането на бебе с недоразвити или липсващи крайници. Дете, родено без ръце, но с нормално развити крака, може да се научи успешно да ползва кракта си за извършване на много „ръчни” дейности: хранене, писане, рисуване, игри и др. От съществена важност е детето да бъде окуражавано да използва максимално пълноценно здравите си крайници за извършване на ежедневните дейности. Нерядко функцията на липсващия крайник успешно се допълва от изкуствени такива.

Артрогрипоза

Артрогрипозата представлява вродено тежко недоразвитие на големите стави и на отделни сегменти (мускули и нерви) на горните и долните крайници.
Предполага се, че това е последица от неправилно положение на плода в майчината утроба. Болестта се открива още в кърмаческата възраст. Крачетата на кърмачето са завъртяни навън, а ръцете - навътре. Движенията в тазобедрените, коленните, раменните и лакътните стави са ограничени. Ръцете са трайно свити в китките, а стъпалата - в глезените.
Нерядко активни движения в раменните и лакътните стави липсват, докато в ставите на краката отчасти са запазени. Движенията на пръстите на ръцете са запазени. Нерядко болестта се съчетава с вродена луксация на тазобедрената става. 

Аномалии на гръбначния стълб

Гръбначният стълб се състои от прешлени, които отгоре-надолу се разделят на шийни, гръдни, поясни, кръстцови и опашни. Кръстцовите и опашните прешлени са сраснали помежду си и образуват кръстцова и опашна кост.

Нерядка аномалия е срастването на последния поясен прешлен с кръстцовата кост, което ограничава подвижността на гръбначния стълб.
С напредване на възрастта се появяват болки в областта на кръста, които наподобяват ишиас или лумбаго. Те се лекуват с физикални процедури и обезболяващи медикаменти.

Друга аномалия на гръбначния стълб е шийното ребро. То представлява израстък на последния или предпоследния шиен прешлен и варира на големина от недоразвито ребро до нормално оформено ребро и притиска кръвоносните съдове и нервите, които преминават от шията към ръката.
С възрастта рамената спадат надолу, с което се увеличава натискното теглене и затова първите болки се появяват в зряла възраст. Болките, изтръпването и сковаването обхващат обикновено вътрешната страна на ръката и малкия пръст, а порядко - цялата ръка. Болните изпитват слабост в ръката, движенията на пръстите са несигурни. Кожата на ръката е по-студена и по-бледа.
Лечението е оперативно - по показание се предприема отстраняване на шийното ребро.

СПИНА БИФИДА

Аномалия на гръбначния стълб е и т. нар. спина бифида - разцепване на един или на няколко съседни прешленни пръстена.
Нормално прешлените затварят в прешленен пръстенов канал гръбначният мозък. При спина фибида при един или няколко съседни прешленни пръстени съществува разцепване, като през образуваната цепнатина навън достига до кожата обвивката на гръбначния мозък, без или с гръбначния мозък. Често настъпва инфекция, особено при нараняване на кожата в областта на аномалията.
Най-често спина бифида се локализира в областта на поясните, кръстцовите и опашните прешленни пръстени. При по-голяма спина бифида съществуват инконтинеция на урина и изпражнения, парализира на долните крайници, декубитуси. Обикновено кожата над спината е окосмена. Болните с леко изразено разцепване на прешленен пръстен нямат доловими оплаквания и аномалията се открива случайно при рентгеново изследване по друг повод.

Лечението на спина бифида е оперативно. Успешната операция отстранява напълно аномалията, възстановява целостта на засегнатите прешлени и предпазва от тежки усложнения. Това е единственото заболяване от над 20 хиляди генетични болести, на което може да се повлияе преди раждането. Това може да стане с непрекъснат прием на фолиева киселина, известна още като витамин В9, по време на бременността.

Диагнозата може да бъде определена и чрез изследване в националната лаборатория по генетика. Всяка бременна жена трябва поне три пъти да бъде прегледана с ултразвук. Според световните здравни стандарти специалистите трябва да открият дефекта най-късно в четвъртия месец от бременността.

Вторични проблеми, които възникват при спина бифида:

• Без оперативна корекция много често възниква инфекция от менингит.
• Мускулна слабост и загуба на чувствителност.
• Ходилата могат да се извъртят в нехарактерна позиция.

• Ако дефектът е сравнително високо, може да възникнат спазми в краката.
• Нарушен контрол на отделянето.
• Хидроцефалия („вода в мозъка”) възниква при 4 от 5 деца със спина бифида. Течността, която се образува в главата, не може да изтече нормално в гръбначния канал и оказва налягане върху мозъчната тъкан.
• Изпъкнали вени.
• Очите могат да бъдат обърнати надолу заради повишеното налягане в главата.

ДРУГИ ГЕНЕТИЧНИ БОЛЕСТИ

Синдром на Даун

Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 21. Средната честота на този синдром е 1:700, но с напредване на възраста на майката се увеличава и честотата. В много райони синдромът на Даун или както още се нарича „монголизъм” е най-честата форма на умствено изоставане.

Има 2 форми на заболяването: свободна и транслокационна. Последната е наследствена.
Синдрома на Даун има характерен външен вид : малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки – монгололоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем - жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката – маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок.

Типичните признаци на заболяването при раждането са:
• Новороденото изглежда слабо и отпуснато.
• Бебетата не плачат много.
• Бебето е по-мудно в сравнение с връстниците си при обръщане, хващане, ставане, ходене.
• Когато детето се наклони внезапно, то не разперва ръце като връстниците си.
• Кривогледство.
• Множество бели точки по ириса.
• Клепачите може да са зачервени.
• Кожна гънка закрива вътрешния ъгъл на окото.
• Къси пръсти на ръцете, малкият пръст може да е само с една гънка.
• Една дълбока напречна линия на дланта (понякога и при нормални деца).
• Плоско лице, малък нос.
• Къс врат.
• Къси ръце и крака.

Лечение. Трябва да се използват специални възпитателни програми, за да могат децата с този синдром да се адаптират в обществото и семейството. Умствената изостаналост може да бъде различна по степен. Някои деца никога не се научават да говорят, но много може да се научат да четат и пишат. Дори и тези с тежка изостаналост, могат да живеят нормално в семейството и обществото.
Понякога тези деца се научават да вършат повторяеми дейности по-добре от нормалните хора и могат да се справят отлично с физически трудови задачи.
Основните насоки в рехабилитацията са:
1. Да се помогне на детето да развие максимално интелектуалните си възможности
2. Предпазване от инфекциозни заболявания. Децата със синдром на Даун са по-податливи на инфекциозни заболявания. Кърменето, ваксинациите и навременните медицински грижи помагат да се избегнат рискови заболявания.
3. Предпазване и коригиране на деформациите.
25% от децата умират до 1 год., 50% до 5 год., като само 10% достигат до 40 год.
Генетичния риск при свободната форма зависи от възрастта на майката. При наследствената или транслокационна форма, зависи от вида на транслокацията: при транслокация 21 върху 21 рискът за следващата бременност е 100%, а при транслокация 21 върху всяка друга хромозома е 33%.

 

ИЗОСТАВАНЕ В ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО РАЗВИТИЕ

Умственото изоставане е отсъствие или забавяне на интелектуалното развитие. Детето научава нещата много по-бавно от връстниците си – това може да се отнася за всяка област на живота – ходене, проговаряне, писане, четене. Изоставането може да варира по тежест. При по-леките форми е нужно повече време за усвояване на някакви знания или умения, но с помощ и търпение индивидът може да стане пълноценен член на обществото. При по-тежките форми, детето израства физически, но умственото му развитие отговаря на малко дете. Такива деца се нуждаят от помощ през целия си живот.

Умственото изоставане не може да се лекува, но на децата може да се помогне да се развиват. Колкото по-рано започне този процес, толкова са по-добри резултатите. Синдромът на Даун е една от причините за умственото изоставане и беше разгледан в предишната глава. Тук ще обърнем внимание на кретенизма като една от основните причини за забавено развитие. Не бива да се пренебрегват и други болести, които водят да нарушено развитие, както е например при някои парализи. Не винаги изоставането е свързано с увреда на мозъка. При глухи или слепи деца изоставането най-често се дължи на затруднено обучение.

ПРИЧИНИ:

• Много често причината остава неясна.

• Някои деца се раждат с по-малък мозък или мозъкът им не расте и не функционира нормално.

• Някои генетични нарушения.

• Недохранването – липса на важни минерали, витамини и хранителни вещества.

• Увреждане на мозъка.

• Рубеола по време на бременността.

• Инфекциозни менингити в детска възраст.

• Хидроцефалия, често съпроводена със спина бифида.

• Травми на главата.

• Отравяния.

• Тумори.

 
КРЕТЕНИЗЪМ (ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ)

Кретенизмът е изоставане в умственото развитие на детето, което е резултат от намалена продукция на тиреоидния хормон от щитовидната жлеза. Този хормон регулира растежа и функционирането на тялото. Без него всички процеси се забавят.

Тиреоидният хормон се произвежда от щитовидната жлеза, която е разположена в предната част на шията. За производството му жлезата се нуждае от йод. Повечето хора получават нужния им йод с храната и водата. В някои райони, най-вече планинските, йодът не присъства в нужното количество. В опита си да компенсира намаленото количество, щитовидната жлеза често се уголемява и оформя подутина в предната част на шята, наречена гуша.

В райони, където гушавостта е честа, е увеличен и броят на засегнатите от кретенизъм. Въпреки, че не показват всички характерни симптоми на кретенизма, много нормални деца в тези райони също имат проблеми с обучението и усвояване на умения.

В райони, където гушавостта не е характерна, кретенизмът най-често е следствие от някакви други причини. Често е трудно да се каже дали новороденото има кретенизъм. Нерядко детето се ражда нормално и едва след това започва да показва признаци на забавяне, обикновено между 3-я и 6-я месец.

Характерните признаци са понижена телесна темепература, суха кожа, удебелени клепачи, удебелена основа на носа, запек, понякога глухота. Общите белези със синдрома на Даун, които могат да затруднят първоначалната диагноза са: забавено развитие, раздалечени очи, закръглено лице, глуповато изражение, езикът е извън устата, къс врат, широки ръце, широк ханш.

Ранната диагностика е важна за навременното лечение.

ЗРИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ

Частично зрящите са хора, които имат различни типове зрителни проблеми, в резултат на което те имат нужда от специално обучение.

Слабо виждащи са хора със сериозни зрителни нарушения. За слабо виждащи се смятат хора, които не са способни да четат вестник от нормално разстояние, дори с помощта на очила. Те използват комбинация от зрението и други сетива, за да учат и за тяхното обучение може да е необходима специално адаптирана светлина, големина на шрифта, а понякога и Браилово писмо.

Официално слепи са хората, който имат по-малко от 20/200 зрение на по-добре виждащото око или имат много ограничено поле на зрение (20 градуса най-голяма ширина).

Напълно слепите ученици учат чрез Брайловото писмо или чрез други невизуални медии.

Офталмологични заболявания, които водят до зрителни затруднения, са албинизъм, катаракт, глаукома, проблеми с очната мускулатура или някои видове инфекции.

 

КАТАРАКТА (ПЕРДЕ)

Потъмняването на очната леща, което народът нарича перде, е известно в медицината под името катаракта. Катарактата може да съществува по рождение - вродена катаракта, може да се появи и по-късно - придобита катаракта.

Потъмняването на очната леща, което народът нарича перде, е известно в медицината под името катаракта. Катарактата може да съществува по рождение - вродена катаракта, може да се появи и по-късно - придобита катаракта.

 

Вродената катаракта е последица на аномалии в развитието на очната леща. Рядко е наследствено увреждане. Най-често вродената катаракта е последица на боледуването на майката, най-вече през през първите три месеца на бременността от заразни и особенно вирусни заболявания. Децата с вродена катаракта имат намалено зрение, когато лещата е помътнена, частична или пълна загуба на зрението, когато лещата изцяло е помътнена. Такива деца трябва да бъдат оперирани рано, за да имат нормално интелектуално развитие в бъдеще.

Придобита катаракта се появява при някои общи болести (захарна болест, удар в окото, лъчеви въздействия). Това заболяване може да се появи и като усложнение на някои очни заболявания: възпалителни - иридоциклит, увеит, както и в някои случаи на миопия.

ГЛАУКОМА

Глаукомата представлява заболяване, главният признак на което е повишеното вътреочно налягане. Под негово въздействие се развиват тъканни нарушения на зрителния нерв, които се проявяват с постепенно отпадане на зрителното поле. Болестният процес завършва с пълна двуочна слепота в различно дълъг период от време.

Натискът, който се оказва върху обвивката на очната ябълка отвътре навън, е по-висок от атмосферното налягане. Колебанията на вътреочното налягане зависят преди всичко от продукцията и отока на вътреочната течност. Тя изпълва предната и задната очна камера и обемът й е около 125 куб.мм. От задната очна камера вътреочната течност преминава през зеницата в предната очна камера. Оттичането й от окото се извършва чрез сложна система от каналчета, разположени на различни нива. Каналчетата отвеждат течността във венозната система на предните венички на ресничестото тяло. Централната нервна система регулира продукцията и отока на вътреочната течност по невро-рефлекторен път. Нормалните граници на вътреочното налягане са между 16 и 22 мм живачен стълб. Стойности над 25 мм се приемат за състояние на патологично повишено вътреочно налягане, а под 14 мм - за намалено.

Според функционалното състояние и нивото на вътреочното налягане глаукомното заболяване има две форми - застойна и проста глаукома.

При простата глаукома болният не забелязва промените в зрението си, тъй като те настъпват бавно и той се приспособява към тях. Освен това заболяването прогресира различно в двете очи. Нивото на вътрешното налягане не е много високо (около 35 мм) и денонощните му колебания не са много големи (под 10 мм). При изследване се открива отпадане на част от зрителното поле от страна на носа, но болният не усеща това, тъй като отпадналото зрително поле се компенсира от запазеното поле на здравото око. Затова много често глаукомата се открива при вече напълно ослепяло едно око, при случайно затваряне на зрящото. Обикновено такива болни си спомнят, че са имали нарушения в адаптацията към тъмно и към светло, на което не са обърнали внимание. Характерна е ранната поява на пресбиопични оплаквания.

За застойната глаукома е характерно, че вътреочното налягане се променя остро, скокообразно. В момента, когато вътреочното налягане се повиши бързо, в тъканите на окото се получава застой. Той предизвиква болка и понижение на зрението поради отока в прозрачните среди на окото и притискане на нервните влакна. Окото е зачервено от застойно кръвонапълване, роговицата е оточна, зеницата е широка. Често малките пристъпи преминават спонтанно, но в продължение на 10-15 години болестния процес прогресира и функцията на едното око отпада, а на другото око значително се уврежда. Болковите и зрителните оплаквания се появяват сутрин или след умора, след емоционални преживявания, престой на тъмно (кино, театър), след работа с продължително наведена глава, топла баня, както и при излагане на студ. Чувството на тежест и обтягане на очната ябълка може да прерастне в силна болка във веждата, долната челюст и областта на тила. Зрителните нарушения се изразяват в леко преходно примъгляване, преминаващо в значително и продължително намаляване на зрението. За застойната глаукома също са характерни ранната пресбиопия и бърза умора на акомодацията.

При всички форми и стадии на глаукомата лечението цели нормализиране на вътрешното налягане и преустановяване на нарушенията в храненето на тъканите на окото. При леките случаи още в началото на болестта е достатъчно спазването на хигиенно-диетичен режим. Прилага се санаториално лечение при надморска височина над 440 м, комбинирано с балнеолечение. Диетата трябва да бъде плодово-зеленчукова, без прекален прием на течности, с ограничаване на солените храни. Трябва да се избягва престой на силно слънце или нагряване.

ДЕТСКА ГЛАУКОМА

Детската глаукома се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата, което възпрепятства филтриращата система на камерната течност. Това затруднява оттичането и вътреочното налягане се повишава. При детска глаукома очната ябълка и роговицата са патологично уголемени. Роговицата е помътнена, а зрението нарушено, до липсващо. Най-често болестната картина се развива няколко месеца след раждането.

 

Най-ранните признаци са: сълзотечение, страх от светлина (фотофобия). В следващите месеци очните ябълки застрашително се увеличават, фотофобията и сълзотечението се засилват, детето става много неспокойно. Роговицата постепенно загубва своята прозрачност поради оток. Предната очна камера става дълбока, поради разтеглянето на предната част на окото, както и поради разкъсване на поддържащия апарат на лещата. Зеницата е широка. Понякога спонтанно или при незначителен удар настъпва перфорация на очната ябълка. Двуочна слепота се появява в първите години на живота. При операция предприета в ранен стадий на заболяването, в голям процент от случаите се запазва задоволително състояние на зрението. Операцията трябва да се извърши веднага след установяване на заболяването и при диаметър на роговицата не по-голям от 13-14 мм.

КЪСОГЛЕДСТВО И ДАЛЕКОГЛЕДСТВО

Рефракция се нарича пречупването на светлинните лъчи, когато преминават от една среда в друга.

Пречупващите среди в окото са няколко: роговица, леща, вътреочна течност и стъкловидно тяло. Всяка от тях има собствен коефициент на пречупване, като голяма пречупваща сила притежава роговицата. За да се получи ясен образ на наблюдавания предмет, трябва да има съответствие между пречупването на светлинните лъчи в оптичната система на окото и дължината на очната ябълка. Нормалното състояние се нарича еметропия. Когато такова съответствие липсва, полученият върху ретината образ е неясен.

При късогледство (миопия) очната ябълка е по-дълга и образът се получава пред ретината.
Обратно, при далекогледство (хиперметропия) очната ябълка е по-къса и образът се получава зад ретината. В млада възраст и при невисока степен на далекогледство хората виждат добре както надалеч, така и на близо благодарение на акомодацията на окото. Акомодацията е способността на окото да се приспособява към ясно виждане на различно отдалечени предмети. Когато окото акомодира, то увеличава свята пречупваща сила, което се осъществява чрез промяна в дебелината на лещата по рефлексен път. Колкото по-близо до окото се намира наблюдавания предмет, толкова по-силно се напряга акомодацията.

С напредване на възрастта акомодацията отслабва (което е последица от намалената еластичност на лещата) и все по-малко може да компенсира далекогледството, което става явно. Когато при работа отблизо акомодацията е недостатъчна се появява бърза умора на очите, главоболие и замъгляване на зрението. Това състояние, при което с напредване на възрастта акомодацията се оказва недостатъчна и се появяват такива оплаквания, се нарича пресбиопия. При лицата с далекогледство пресбиопията настъпва по-рано, тъй като те са принудени да използват част от своята акомодация за гледане надалеч. Хиперметропичното око има по-плитка предна камера. При много висока степен на далекогледство окото е малко, с малка роговица и е разположено дълбоко в орбитата. Далекогледството не прогресира. Отслабването на зрението, което се наблюдава с напредване на възрастта, се дължи на отслабване на акомодационната способност. Стъклата, които се предписват за далекогледство са "плюс" (събирателни). Те коригират намалената или липсваща пречупвателна сила на окото. При предписване на стъкла за очила се вземат предвид степента на хиперметропията, възрастта, професията и наличието на други очни заболявания.

При късогледството (миопия) лъчите се събират пред ретината, пречупвателната сила на окото е относително по-голяма, а фокусното разстояние е по-малко, отколкото съществува на дължината на очната ябълка. Според степените си миопията бива слаба (под 3 диоптъра), средна (между 3-6 диоптъра) и силна (над 6 диоптъра).
Късогледството рядко е вродено заболяване. То възниква най-често в училище, когато зрението на децата отслабва и те започват да се взират с примижаване. Обикновено училищната миопия се развива бавно и не достига високи степени. Тя се коригира със стъкла като се предписват "минус" (разсейвателни) стъкла, и то най-разсейвателно стъкло, с което се получава нормална зрителна острота. Очилата се носят постоянно - и за близо и за далеч. С настъпване на пресбиопия се предписват очила със стъкла за близо. В някои случаи обаче късогледството постепено прогресира и може да достигне до 30 и повече диоптъра - т.н. злокачествена (прогресираща) миопия. Тогава се налага честа смяна на стъклата съобразно бързо настъпващите промени в степента на миопията. Основните изменения и усложнения при злокачествената миопия са свързани с разтягането и удължаването на очната ябълка. Нарушава се храненето на ретината и съдовата обвивка. В стъкловидното тяло се появяват мътнини. Най-тежкото усложнение е отлепването на ретината.

Основните лечебни мерки са насочени към подобряване на обмяната в окото и храненето на тъканите. Целта е да се задържи прогресирането на болестния процес и да се предотвратят усложнения. Понастоящем се приема, че за развитиетo на късогледството от значение са следните фактори: наследственост, санитарно-хигиенни условия в училище, прекарани заболявания (морбили, грип, ангини, глистна инвазия, а у възрастни - хипертония, психотравми, бременност, сифилис, туберкулоза, ендокринни заболявания).

СЪДРУЖНО И ПАРАЛИТИЧНО КЪСОГЛЕДСТВО

Съдружното кривогледство представлява изразено отклонение на едното око при запазен нервно-мускулен апарат. То се появява в детска възраст (1-3 години). Отклонението на окото може да не е постоянно, но то обикновено предшества трайното кривогледство.

Съдружното кривогледство се отличава от паралитичното по някои особености:

1. Изследвани поотделно, двете очи имат напълно запазена подвижност.

2. Ъгълът на кривене е винаги еднакъв независимо от посоката на погледа.

3. Ако закрием здравото око, то ъгълът на отклонение е равен на ъгъла на отклонение на здравото око.

4. Липсва двоене на образите, световъртеж, лъжлива локализация на предметите в пространството, няма и компенсаторно наклоняване на главата за избягване на двойни образи.

Причините за появата на съдружно кривогледство са различни. На първо място са нарушенията в пречупвателната способност на очите (далекогледство и късогледство), които променят относителното съответствие между акомодацията и физиологичната конвергенция (събиране на зрителните оси). Значение имат вроденото намаление на зрението, придружено от мускулно неравновесие, както и някои анатомични особености на очницата и вътрешните очни мускули. Когато кривогледото око се отклони веднъж от нормалното положение, то не фиксира вече с анатомичната си фиксационна точка, намираща се върху ретината. Затова зрителната острота на отклоненото око силно намалява (амблиопия).

Лечението на съдружното кривогледство е сложно и продължително. На първия етап се полагат грижи за възстановяване на зрителната острота на засегнатото око. Предписват се очила с корекционни стъкла и се провеждат упражнения със закриване на здравото око. Това е т.нaр. преоптично лечение. След като се възстанови зрителната острота се създават условия за развитие на двуочното зрение и се провежда т.нар. ортоптично лечение. Когато ъгълът на отклонение на окото е голям, тогава мускулното равновесие се възстановява по оперативен начин. При малки деца лечението на съдружното кривогледство трябва да започне възможно най-рано (най-късно до 3-годишна възраст) и да се провежда упорито и продължително. След 14-годишна възраст лечение на намалена зрителна острота е почти невъзможно. Тогава се прилага оперативно лечение за изправяне на очните оси, но функционално излекуване на кривогледството не е възможно.

Паралитичното кривогледство се характеризира със следните белези:

1. Подвижността на очната ябълка на кривогледото око е ограничена в зоната на действие на засегнатия мускул.
2. Ъгълът на кривенето се увеличава по посока на парализирания мускул.
3. При опит да се фиксира предмет със засегнатото око болният отклонява здравото си око много повече, отколкото е било отклонено кривогледото око.
4. Когато гледат само със засегнатото око, болните се оплакват от двоене на образите (диплопия), световъртеж и неправилно локализиране на предметите в пространството.
5. При паралитично кривогледство главата е в компенсаторно положение, за да може да се избегне двойното виждане.

Най-чести са парализите на страничните прави мускули и на горния кос мускул. Парализите се дължат на интоксикация, възпаление, кръвоизлив, травма, инфекция и тумори в областта на ядрата или по хода на черепно-мозъчните нерви, които инервират външните мускули на окото.

Лечението на паралитичното кривогледство е насочено към възстановяване на функцията на засегнатите нерви и мускули. След като се установи, че това е невъзможно, се извършва оперативно изправяне на очните оси.

ТУБЕРКУЛОЗА

Белодробната туберкулоза е едно от най-древните и разпространени заболявания на белите дробове. Тя е инфекциозна болест и се причинява от туберкулозни бактерии. По данни на СЗО (Световната здравна организация) в света от активна белодробна туберкулоза боледуват 45-55 милиона души, годишно заболяват до 3 милиона души, а умират от болестта и нейните усложнения около 2 милиона души годишно. Особено висока е смъртността от белодробна туберкулоза в развиващите се страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Туберкулозата е заболяване не само на белите дробове, но и на редица други органи и системи. Понастоящем е приета следната класификация на туберкулозата:

I. Туберкулозна интоксикация у деца и юноши/девойки.

II. Туберкулоза на дихателната система.

III. Туберкулоза на други тъкани, органи и системи. Тази трета група включва туберкулозни заболявания на мозъчната обвивка (менингит), на централната нервна система, туберкулоза на червата и на перитонеума, лимфно-жлезна туберкулоза, костно-ставна туберулоза, уро-генитална туберкулоза, кожна туберкулоза.

Ранната туберкулозна интоксикация се наблюдавa в детска и младежка възраст. Тя протича с общо неразположение, отпадналост и отслабване на теглото, загуба на апетита, покачване на телесната температура до 37.5-38 градуса С. Налице са оплаквания от главоболие, нощно изпотяване. При навременно лечение настъпва подобрение и оздравяване.

Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище намира в други съседни или по-далечни органи и системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство, по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива инфилтрат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан. В много случаи обаче, особено при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина (каверна), в която се натрупва секрет и некротична (умъртвена) белодробна тъкан.

Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телестата температура - до и над 38 градуса С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.

Костно-ставната туберкулоза засяга предимно деца и млади хора. Тя е вторична и е последица от разнасяне на туберкулозни бактерии от първично огнище в червата, лимфните възли, белите дробове. Заболяват обикновено големи кости и стави (тазобедрена, коленна, раменна стави).

В костта се развива туберкулозно възпаление, образува се каверна с гной, по съседство се развива туберкулозно възпаление в ставата, в която се натрупва туберкулозно-гноен секрет. Възпалението се развива прогресивно, нерядко настъпва пробив и се образува туберкулозна фистула, от която изтича жълто-зелена гной.

В протичането на костно-ставната туберкулоза се различават три стадия:

1. Проникване на туберкулозни бактерии в костта.

2. Стадий на развитие на възпалително-деструктивен костно-ставен процес с образуване на абсцес (т.н. студен абсцес), с или без фистулизиране.

3. Оздравителен стадий е развитие на фибросклероза и костно-ставна деформация.

Туберкулоза на гръбначните прешлени (туберкулозен спондилит) се развива в един или няколко съседни прешлени, като се образуват костни огнища с разпад, секвестрация, деформация на прешлените и на гръбначния стълб (гибус, гърбица). Рядко се наблюдават фистули. Обикновено след няколко години възпалението затихва, остават трайни фибросклеротични изменения в прешлените. В протичането се наблюдават и рецидиви на болестта.

При туберкулоза на тазобедрената става (туберкулозен коксит) възпалението започва в бедрената или тазовата кост и след това прониква в ставата. В началото се появява болка и накуцване след преумора, повишаване на телесната температура. Околоставната мускулатура е контрахирана. Възпалителният процес в ставата завършва с деформации поради деструкция на главичката на бедрената кост и на ацетабулума на тозовата кост. Нерядко се образува вътреставен абсцес с фисулизиране.

В оздравителния период настъпват фибросклероза и анкилоза (неподвижност) на ставата. Мускулатурата на бедрото се атрофира в различна степен.

Туберкулозата на коленната става се развива бавно. Постепенно в ставата се натрупва туберкулозен гноен секрет, който абсцедира и образува фистула. Ставата се подува и обездвижва. Мускулите над и под ставата са в трайна контракция. Оздравяването протича бавно, с образуване на фибросклероза и анкилоза на ставата.

Туберкулозата на раменната става протича в две форми:

1. С нагнояване и образуване на фистула.

2. Така наречената суха форма - с разпад на главичката на раменната кост и на ставния хрущял и уплътняване на ставната капсула.

И при двете форми основните признаци са силна болка, ограничение на движенията на засегнатата става и постепенна атрофия на околоставната мускулатура.

Лечението на костно-ставната туберкулоза е продължително - до 6 и повече години и се провежда в болнична и санаториална обстановка. Прилагат се редица противотуберкулозни лекарства (стрептомицин, дидротенат, имицид, тубоцин, етамбутол, болкоуспокояващи, спазмолетици, усилена диета с повече белтъчини от животински и млечен произход).

По показание се предприема оперативно лечение (кюртаж и отстраняване на костни и ставни секвестри, артродеза, костна трансплантация). Болните подлежат на диспансерно наблюдение, лечение и контрол в продължение на 12-15 и повече години.

Прогнозата при активно и оптимално лечение е добра. Ставните деформации и анкилози имат траен характер. При фистулизиране и хронично гноене съществува голям риск за развитие на тежки усложнения - амилоидоза на редица вътрешни органи, включително бъбреци, черен дроб, сърце, костен мозък и други, както и за разпространение на туберкулозата в други незасегнати органи и системи (менингит, белодробна туберкулоза, надбъбречни и полови жлези, черва и други). Тези усложнения правят прогнозата сериозна и неблагоприятна.

Профилактиката се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно-болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация. Контактът с болните от белодробна туберкулоза и с бацилоносители (ацилоотделители) трябва да се избягва.

БРОНХИАЛНА АСТМА

Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване. Около 2-3% от населението в повечето страни на Европа боледува от бронхиална астма.

Болестта протича с пристъпен задух. Пристъпите се дължат на бронхиален спазъм, увеличен секрет и оток на бронхиалната лигавица. В началото се появява предасматично състояние, без типични пристъпи на задух. В следващия стадий настъпват характерните астматичи пристъпи, но те са редки и в междупристъпния период болните се чувстват добре. По-късно постепенно честотата и тежестта на пристъпите се увеличават и се увреждат други органи и системи.

Бронхиалната астма е алергично заболяване и се предизвиква от въздействие на различни алергени върху бронхиалната лигавица. Тези алергени произхождат от външната среда (екзоалергени) или от организма (ендоалергии). Екзоалергените са от битов, растителен, животински и промишлен произход (напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо, риба и други). Някои лекарства действуват като екзоалергени. Алергичната реакция в организма се изявява в бронхиален спазъм, набъбване и оток на бронхиалната лигавица, усилена секреция на лигавицата и пристъпен задух. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други - към няколко алергена (полиалергия). При някои болни се установява наследствена или фамилна обремененост. Нерядко бронхиалната астма се предшествува от астматичен бронхит, с лека пристъпна кашлица и слаб задух. Честотата на астматичните пристъпи е най-висока през пролетта.

 

Най-характерен признак на бронхиалната астма е астматичният пристъп с настъпване на силен задух. Понякога като предвестие на пристъпа се появява кихавица, суха кашлица или неспокойствие. Астматичният пристъп настъпва най-често нощем. Болните се събуждат с чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Те са неспокойни и изплашени. Дишането е забавено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е удължено и свирещо. Астматичният пристъп протича с различна тежест и продължителност. Нерядко пристъпът е продължителен и тогава настъпва т.н. астматичен статус. След преминаване на пристъпа последва период на пълно или частично нормализиране на дишането, като задухът и кашлицата изчезват, като повечето болни отделят по няколко жилави белезникави храчки. Продължителното протичане на бронхиалната астма с чести пристъпи води до развитие на усложнения (хронична обструктивна бронхо-белодробна болест с хроничен бронхит и белодробен емфизем, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност).

Лечението на бронхиалната астма се състои в отсраняване на причинния алерген (или групи алергени). Астматичният пристъп се лекува със спазмолетици, инхалации, отхрачващи медикаменти, противо алергични средства, кортикостероиди. Болните с астматичен статус и усложнения се лекуват в болнични и климато-санаториални заведения. Климатолечението оказва благоприятно въздействие. В спокоен междупристъпен период се пристъпва към отсраняване на инфекциозни огнища с алергично въздействие (тонзилектомия, екстракция на грануломни зъби, лечение на отит, синуит и други). Болните от бронхиална астма подлежат на диспансерно амбулаторно наблюдение и контрол.

Прогнозата на бронхиалната астма е сериозна. Навременното и продължително лекарствено и климато-лечение подобрява прогнозата. Настъпилите усложнения правят прогнозата неблагоприятна.

Профилактиката се състои в предпазване или ранно отстраняване на алергенни фактори от екзогенен и ендогенен произход, ранно лечение на предразполагащи и предизвикващи състояния и заболявания.

ОСТЕОСАРКОМ

Остеосаркомът е злокачествен тумор, който произхожда от костната тъкан. Среща се най-често в млада възраст – между 10 и 25 години.

Причината за заболяването е неизвестна. Рискови фактори са:
- бърз костен растеж – децата с остеосарком обикновено са по-високи за възрастта си;
- костни заболявания като: болест на Пейджет, остеохондром;
- редки наследствени синдроми – деца с ретинобластом имат повишен риск за развитие на остеосарком;
- лъчетерапия;

Най-често се локализира в метафизите на дългите тръбести кости – бедрена кост, раменна кост, тибия, в костите на таза и др.

Туморът може да достигне големи размери, има неправилна форма. Срезната му повърхност е с разнороден строеж. Състои се от участъци с костна плътност, сиво-белезникави мековати полета, кръвоизливи, некротични зони.

Остеосаркомът има способността да образува остеоид, костна и хрущялна тъкан в различно количество.

Различават се:

1. Остеолитичен остеосарком – има мека консистенция и напълно разрушена костна структура.

2. Остеопластичен (остеосклеротичен) остеосарком – състои се от остеоидно вещество и неправилно оформени костни гредички.

Основен симптом е болката, която първоначално е интермитентна, а по-късно става постоянна. Усилва се при движение и натоварване. Ако туморът е на долния крайник се появява накуцване. С нарастването на тумора се появява подутина. Кожата в областта на тумора е опъната, лъскава, затоплена, с изразена венозна мрежа.
Общото състояние на болния бързо се влошава. Появява се отпадналост, безапетитие, фебрилитет, редукция на тегло, бледост. В напреднал стадий туморът е значително разрастнал и може да разязви кожата, да излезе извън нея и да придобие форма на “цветно зеле” с неприятна миризма.
Остеосаркомът метастазира по кръвен път най-рано в белите дробове. Белодробни метастази възникват след около 7-8 месеца.

Лечението е оперативно – извършва се ранна ампутация или дезартикулация. Може допълнително да се проведе лъчетерапия и химиотерапия.

БОЛЕСТ НА БЕХТЕРЕВ (АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ)

Болестта на Бехтерев представлява хронично възпалително заболяване, при което се засягат гръбначния стълб и сакроилиачните (кръстно-хълбочните) стави, рядко периферните стави. Има тенденция към вкостяване и анкилозиране (срастване). Може да се увредят и други органи, като сърце, очи, бели дробове и др.

Най-често заболяването възниква между 16 и 30 години. Мъжете боледуват по-често от жените.

Причината за заболяването все още не е напълно изяснена. Счита се, че основно значение имат генетичните фактори.

Патологичният процес започва от сакроилиачните стави. Налице е възпаление на ставите, хрущялно увреждане, частична или пълна анкилоза на ставите. При тежки случаи се стига до спояване на прешлените и гръбначния стълб заприличва на бамбукова пръчка. Изглажда се поясната извивка, засилва се гръдната гърбица, развива се сколиоза.

Най-характерните прояви на болестта на Бехтерев са:

1. Болка в поясно-кръстната област. В началото болката е непостоянна и едностранна. За няколко месеца тя става постоянна и двустранна. Засилва се през нощта и рано сутрин. Болката може да ирадиира по задната повърхност на бедрото към колянната става.
Болка в гърдите се появява при засягане на костовертебралните (ребрено-гръбначните) стави. Засилва се при дишане и води до ограничаване на дихателните движения.
Болка в шийния отдел на гръбначния стълб и скованост на врата се развива няколко години след началото на заболяването.

2. Ограничена подвижност. Постепенно движенията в гръбначния стълб се ограничават. Болката и сковаността в гръбнака събуждат болните нощем. Облекчават се след раздвижване.
Гръбначните симптоми се засилват при влага и студ.

3. Ентезопатия – болезнено възпаление на залавните места на сухожилията.

4. При част от болните може да има артрит на периферни стави. Най-често се засягат тазобедрените стави, по-рядко раменните стави, малките стави на ръцете и стъпалата.

5. Могат да се наблюдават общи прояви – субфебрилитет, отпадналост, безапетитие.

6. Прояви от страна на други органи:

- иридоциклит, увеит;

- аортна инсуфициенция, проводни нарушения;

- върхова белодробна фиброза;

- амилоидоза на бъбреците;

Сакроилиитът (възпалението на сакроилиачните стави) се установява чрез различни похвати:

- натиск върху тазобедрените стави, при което се получава болка;

- двустранен натиск върху илиачните кости при легнал по гръб болен;

- натиск върху сакрума при легнал по корем болен;

- похват на Mennell – болният лежи по гръб, като единият му крак е спуснат покрай леглото и върху него се упражнява натиск. Другият крак е сгънат в колянната и тазо-бедрената става, при което се получава силна болка.

Ограничената подвижност на гръбначния стълб се установява чрез:

- тест на Ott – показва ограничена подвижност в гръдния отдел на гръбначния стълб.

- тест на Schober - показва ограничена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб.

- тест на Hirtz – доказва засягането на костовертебралните стави. Дихателните движения са ограничени.

- тест на Forestier – доказва се гръдната кифоза.

Болка по хода на гръбначния стълб се установява чрез натиск или почукване върху бодилестите израстъци.

За диагностициране на заболяването се използват следните критерии:
1. Болка в поясно-кръстовата област в продължение на повече от три месеца, непроменяща се при покой.
2. Болка и скованост в гръдния отдел на гръбначния стълб.
3. Ограничено вдишване и издишване.
4. Ограничена подвижност в поясния отдел на гръбначния стълб.
5. Прекаран или наличен иридоциклит.
6. Двустранен сакроилеит.
7. Наличие на синдесмофити.

Болестта на Бехтерев трябва да се разграничи от синдром на Райтер, псориатичен артрит, туберкулозен спондилит, лумбална дископатия, ракови метастази в прешлените и др.

Болният трябва да спре тютюнопушенето, ако е пушач. Необходимо е да спи по гръб на твърдо легло с ниска възглавница. Трябва да се избягва работа, при която пациентът е неподвижен дълго време, работа при студ и влага, извършване на тежка физическа дейност.
Провежда се лечебна физкултура за запазване на подвижността в гръбначния стълб.

При близо 50 % от болните заболяването протича бавно с постепенно прогресиране на трайни и необратими промени в гръбначния стълб. Прогнозата се влошава при засягане на тазо-бедрените стави, при поява на аортна инсуфициенция.

МУКОВИСЦИДОЗА

Заболяването муковисцидоза е най-честата наследствена болест със социално значение при бялата раса. При европейците муковисцидозата се среща при 1 на 2500 новородени деца, а 1 на всеки 25 души е носител на гена, без да е болен. Страданието засяга целия организъм, но най-често поразява белите дробове и панкреаса. В най-тежките си форми заболяването води до фатален изход през първата година на живота, но повечето деца имат шанса да достигнат до почти нормално развитие в зряла възраст.

Тъй като засяга много органи, болестта се проявява по различен начин. Това я прави трудна за откриване, защото се маскира като различни банални дихателни или стомашно-чревни страдания.

Симптомите и тежестта на заболяването варират значително при различните индивиди. Повечето пациенти имат дихателни и храносмилателни проблеми, но при някои могат да преобладават само дихателните.

Муковисцидозата не засяга умственото развитие на индивида. Почти всички пациенти от мъжки пол имат проблеми с фертилитета, които се диагностицират като обструктивна азооспермия. При жените с муковисцидоза също се наблюдават трудности при забременяването.

Като правило заболяването се диагностицира в ранна детска възраст. При някои по-леко протичащи форми диагнозата може да бъде поставена в зряла възраст. С годините клиниката се обостря и средната продължителност на живот на пациентите е около 30 години.

Освен най-характерните клинични симптоми за поставяне на диагнозата неколкократно се извършва потен тест, който при пациентите показва повишено солево съдържание. В норма стойностите на електролитите в потта са до 40 mM/l Cl, между 40 60 mM/l Cl се считат за гранични, а над 60 mM/l Cl за патология. Стойностите на потния тест не отразяват тежестта или формата на заболяването. Муковисцидозата може да се разгледа като хронично заболяване където редовната терапия и грижи подобряват качеството и продължителността на живота.

Муковисцидозата се проявява защото при пациента не работи нормално една двойка гени. Гените отговарят за нашите физическите особености и биологични функции. Повечето гени имат две копия които ние получаваме от нашите родителите. Когато в гените настъпят промени, това най-често им пречи да функционират нормално. Тези промени се наричат мутации. Ако даден човек носи мутация само върху единия ген отговорен за муковисцидозата мутация, той не развива заболяването, защото другия ген компенсира дефекта. Такива хора се наричат "носители". За да се прояви заболяването трябва да има дефект и върху двата гена. Когато и двамата родители са "носители" при всяка бременност съществуват четири възможни комбинации на гените:
- и двамата родители предават в поколението нормалните гени - тогава се ражда здраво дете, което не е "носител";
- майката предава нормален ген, а от бащата ген, който не функционира - ражда се здраво дете "носител";
- бащата предава нормален ген, а майката ген, който не функционира - ражда се здраво дете "носител";
- само когато и двамата родители предадат в потомството дефектните гени - тогава се ражда дете с муковисцидоза;

Така при всяка бременност има 75% шанс да се роди здраво дете и 25% риск да се роди дете с муковисцидоза.

Веднага след поставяне на диагноза муковисцидоза цялото семейство трябва да бъде насочено за генетични анализи. Целта на тези анализи е да подготви семейството за профилактична програма с дородова диагностика. Това означава, че след приключване на предварителните анализи лабораторията може да изследва плода при всяка следваща бременност и да установи рискът за раждане на дете с муковисцидоза. Дородовата диагностика се провежда между 10 - 14 гестационна седмица или между 16-19 гестационна седмица.
Животът на децата с муковисцидоза е немислим без антибиотици за лечение на пневмониите и без ензими за смилане на храната – ако децата не взимат с всяко хранене капсула с ензими, те не могат да усвоят храната си и слабеят. Децата с муковисцидоза задължително се ваксинират и против много инфекции, особено срещу грип.